Джудит Макнот - Ад и рай

Яйцата имаха вкус на хартия, но тя смело ги сдъвка. Стомахът й се сви от оскърбление. Всеки миг очакваше някакъв подигравателен коментар от своя сътрапезник, но той все така благовъзпитано се хранеше и тя пожела от все сърце той да си възвърне обичайното противно поведение, за да може и тя да се защити. Всичко, което напоследък й се случваше, беше унизително. Гордостта й и самоувереността й станаха на пух и прах. Остави яйцата недоядени и се опита да си отчупи от онова, което наричаше хлебче. Когато не й се удаде, взе ножа и го разцепи без усилие. Взе едно парченце и се опита да отхапе от него, но само нащърби гладката му повърхност. Усети погледа на Иън върху себе си и беше готова да се разплаче.

— Искате ли кафе? — попита тя е тъничък гласец.

— Да, благодаря.

Използва този момент, когато стана и отиде до печката, за да се овладее. Наля кафе, поднесе му го и отново седна.

Иън плъзна поглед към съкрушеното момиче и изпита силно желание да се разсмее и да го утеши. Преглътна последната хапка яйца и най-накрая успя да изрече:

— Беше… ъ-ъ-ъ… питателно.

Като си помисли, че за него навярно храната не е била толкова отвратителна, колкото за нея, Елизабет колебливо го погледна.

— Нямам голям опит в готвенето — призна тя тихичко. Гледаше го как отпива от кафето си и как започва да го дъвче.

Елизабет скочи на крака, изпъна рамене и каза пресипнало:

— Винаги се разхождам след закуска, моля да ме извините.

Иън погледна как тя побягна и с облекчение изплю зърната кафе.

След закуската, която приготви Елизабет, Иън вече не чувстваше глад, всъщност при мисълта за храна стомахът му се разбунтува, щом се отправи към плевнята, за да нагледа Мейхем.

Почти беше стигнал, когато я забеляза на склона встрани. Седеше на ливадата сред нацъфтелия синчец, беше обвила с ръце коленете си и склонила глава върху тях. Дори с искрящата си като злато разкошна коса бе въплъщение на тъгата. Не желаеше да се занимава с настроенията й, но се почувства леко подразнен и тръгна към нея.

Когато се приближи, забеляза, че раменете й се тресат от сподавен плач, и се смръщи изненадан. Нямаше смисъл да се преструва, че закуската е била добре приготвена, затова шеговито каза:

— Възхищавам се на вашата изобретателност, ако ме бяхте застреляли вчера, щеше да е по-безболезнено.

Елизабет се стресна и се опита да скрие обляното си в сълзи лице.

— Желаете ли нещо?

— Може би десерт? — закачливо предложи той и се наведе, за да види лицето й. Стори му се, че тя мрачно се подсмихна и добави: — Помислих си, че бихме могли да объркаме останалите яйца с хляба и да използваме материала за закърпване на покрива.

Тя пое дъх и без да го погледне, изрече:

— Изненадана съм от деликатното ви отношение.

— Няма смисъл от сълзи заради някакъв прегорял бекон.

— Аз не плача за това — отговори тя доста смутено. Пред лицето й се появи снежнобяла носна кърпичка.

Тя я взе и избърса сълзите си.

— Тогава за какво се разплакахте?

Тя се загледа към ливадите, обсипани със синчец и глогини.

— Разплаках се заради моята неспособност да се справя с живота си — призна.

Думата „неспособност“ учуди Иън, тъй като за лекомислена кокетка, каквато бе за него Елизабет, речникът й бе изключително богат и изискан. Тя обърна глава към него и погледът му се натъкна на две зелени очи с изумителния цвят на мокри листа. Със сълзите, които все още проблясваха по дългите й мигли, с дългата коса, прибрана по детски на тила, и с напиращите под корсажа гърди тя бе образ на очарователна невинност и опияняваща чувственост. Той откъсна поглед от гърдите й и рязко каза:

— Ще нацепя дърва за камината и после ще отида да наловя риба за вечеря. Надявам се, че ще си намерите някакво занимание.

Тя се сепна от ненадейната му грубост, кимна безмълвно и се изправи, а с притъпените си сетива почти не осъзна, че той не й подаде ръка, когато ставаше. Вече се бе отдалечил, когато се обърна, за да й каже:

— Не се опитвайте да чистите. Джейк ще се върне до довечера и ще доведе жени за тази работа.

Тръгна, а Елизабет отиде в къщата и се огледа с какво би могла да се разсее и да се освободи от енергията, която потискаше. Реши да разчисти бъркотията от сутрешните си кулинарни занимания. Взе да стърже яйцата от почернелия тиган и тогава чу ритмичен звук от цепене на дърва. Погледна през прозореца и застина, а по страните й плъзна руменина. Без да спазва всякакво благоприличие, Иън Торнтън се бе разсъблякъл до кръста. Гърбът му имаше бронзов загар, с широки рамене, тесен ханш, накратко — изключително хармонична мъжка фигура. Мускулите му играеха, докато със замах въртеше брадвата. Тя никога преди не бе виждала голи мъжки ръце, а за гол до кръста мъж и дума не можеше да става. Беше потресена и запленена от гледката. Отдръпна се от прозореца и си забрани да се поддава на безумното изкушение да погледне пак. Само се зачуди къде ли се е научил толкова сръчно да цепи дърва.