Джудит Макнот - Ад и рай

— Наистина, нищо особено не се е случило между нас, за да се държим лошо един към друг. Като си спомня, всичко беше просто един безобиден неделен флирт, не мислите ли?

— Точно така.

— Нито аз се обидих, нито вие, нали?

— Точно така.

— Тогава няма причини да не се държим по-приветливо един към друг, не намирате ли? — попита с подкупваща усмивка. — Боже Господи, ако всеки флирт завършваше с враждебност, в обществото на добрия тон никой с никого нямаше да разговаря!

Тя елегантно го манипулираше, така че да се съгласи, в противен случай щеше да признае, че тя е била за него нещо повече от неделен флирт, и Иън го осъзна. Досети се накъде го тласка с хладните си аргументи и макар и неохотно, трябваше да си признае, че с впечатляващо умение го принуждаваше да се съгласи с нея.

— Флиртовете — припомни й той — обикновено не завършват с дуел.

— Зная, и много съжалявам, че брат ми ви простреля.

Иън просто не устоя на молбата в тези огромни зелени очи.

— Да забравим случая — раздразнено въздъхна той и капитулира пред всичко, за което тя го помоли. — Останете тези седем дни.

Тя едва се сдържа да не затанцува от радост и му се усмихна.

— Тогава не бихме ли могли да сключим примирие за времето, през което ще бъда тук?

— Зависи.

— От какво?

Той повдигна подигравателно вежди.

— От това дали можете да приготвите прилична закуска.

— Да вървим и да видим с какво разполагаме.

Иън стоеше до нея, когато тя направи оглед на яйцата, сиренето, хляба и най-накрая на печката.

— Ей сега ще оправим нещата — обеща с усмивка, с която прикри неувереността си.

— Сигурна ли сте, че ще се справите? — попита Иън, а тя изглеждаше така преизпълнена с ентусиазъм, усмивката й бе така обезоръжаваща, че той почти повярва в готварските й умения.

— Ще се справя, ще видите — отговори му весело, взе една голяма кърпа и я завърза на тънката си талия.

Изглеждаше толкова наперена, че Иън се обърна настрана, за да не се разсмее. Очевидно бе твърдо решена да импровизира и той със същата решителност се отказа да я обезсърчава.

— Добре, сгответе — каза и излезе, като я остави сама до печката.

Час по-късно, цялата плувнала в пот, Елизабет хвана дръжката на тигана, изгори си ръката, изписка и смъкна от кръста си кърпата, за да го отмести от огъня. Подреди бекона в голяма чиния и се замисли какво да прави с тънкото хлебно образувание, което извади от фурната. После го сложи в средата на чинията с бекона и я поднесе на масата, където самият Иън вече седеше. Върна се до печката и се опита да отлепи яйцата от тигана, но те се съпротивляваха и тя донесе тигана с лъжицата на масата.

— Аз… аз… помислих си, че може би ще пожелаете да сервирате сам — церемониално му предложи тя, за да прикрие растящата си тревога от кулинарните си постижения.

— Да, разбира се — отговори Иън, като прие тази чест със същата тържествена церемониалност и погледна към тигана. — Какво имаме тук? — дружелюбно се поинтересува.

Свела очи, Елизабет седна срещу него.

— Яйца — отговори и с претенциозен жест разтвори салфетката, за да я постави на скута си. — Страхувам се, че жълтъците се разкъсаха.

— Няма значение.

Когато той взе лъжицата, на лицето й грейна оптимистична усмивка. Отначало той се опита просто да гребне от яйцата, но след това започна да ги чегърта от тигана.

— Позагорели са — обясни тя ненужно.

— Не, запоени са — поправи я той, но гласът му не звучеше ядосано. Най-накрая успя да изскубне едно парченце, което й сервира и после издълба едно и за себе си.

И като се съобразяваха със споразумението за примирие, те спазваха добрите обноски при хранене. Иън предложи първо на нея бекона с хлебното образувание по средата.

— Благодаря — каза Елизабет и си взе две почернели парченца бекон.

Иън си взе три парченца и заразглежда внимателно кафеникавия предмет в центъра на чинията.

— Познах бекона — каза много вежливо, — но какво е това? Изглежда екзотично.

— Това е хлебче.

— Наистина! — със сериозно изражение каза той. — Няма характерна форма.

— Наричам го хлебче на тавичка — изтърси на бърза ръка Елизабет.

— О, да, разбирам какво имате предвид — съгласи се той. — То просто прилича на тавичка.

И двамата се загледаха в чиниите си, за да си изберат нещо, което да става за ядене. И двамата дойдоха до едно и също заключение, и си взеха по едно парченце бекон. Избягваха да се поглеждат, докато не изядоха сервирания бекон. После Елизабет насъбра смелост и бодна деликатно парченце от яйцата.