Джудит Макнот - Ад и рай

След като взе това решение, тя тръгна към стаята на Лусинда. Тя вече бе облечена, по черната й рокля нямаше и следа от вчерашния прах, косата й бе пригладена във вечния й кок. Седеше до прозореца с изправен гръб и замислено изражение.

— Добро утро — поздрави Елизабет и тихичко затвори вратата.

— Хм! О, добро утро, Елизабет!

— Искам да ти кажа — започна тя — колко съжалявам, че те домъкнах тук и те подложих на подобно унижение. Поведението на господин Торнтън е необяснимо и непростимо.

— Предполагам, че… е бил изненадан от неочакваното ни появяване.

— Изненадан ли? — зяпна я Елизабет. — Той беше полудял. Сигурно се чудиш как съм могла да имам нето общо с него — взе да обяснява тя, — но ако трябва да ти отговоря честно, и аз не зная.

— Не мисля, че е толкова непонятно — отговори Лусинда. — Той е изключително красив.

Девойката нямаше да се удиви повече, ако тя беше казала, че е добродушен човечец.

— Красив! — възкликна невярващо. — Не мога да не отбележа, че си прекалено любезна и толерантна.

Стана и преценяващо погледна Елизабет.

— Не бих описала моето поведение като „любезно“ — отговори замислено тя. — По-скоро бих казала, че така е по-удобно. Корсажът на роклята ви е отеснял, но така ви стои по-привлекателно. Ще слизаме ли за закуска?

— Добро утро — бодро поздрави Джейк, когато двете жени заслизаха по стълбите.

— Добро утро, господин Уайли — отвърна Елизабет с благосклонна усмивка. И тъй като не се сещаше какво друго да каже, бързо прибави: — На какво мирише толкова приятно?

— На кафе — отговори той и я погледна.

Със своята лъскава медноруса коса, прибрана с панделка, тя изглеждаше много сладка и много млада.

— Седнете, седнете — продължи Джейк добродушно.

Някой се бе постарал да избърше столовете, но когато Елизабет се накани да седне, той извади кърпичката си и избърса седалката отново.

— Благодаря — усмихна му се тя, — нямаше нужда. — И съвсем спокойно погледна навъсения мъж срещу себе си. — Добро утро?

В отговор той вдигна вежди, сякаш се питаше каква е тази странна промяна в настроението й.

— Добре ли спахте?

— Много добре.

— Искате ли кафе? — предложи Джейк, забърза към печката и наля последните остатъци от кафето в глинена чаша. Когато се обърна към масата, изпадна в голямо затруднение, тъй като не знаеше на коя от двете да го предложи.

— Кафето — осведоми го Лусинда, когато той пристъпи към нея — е варварска напитка, неподходяща за цивилизовани хора. Предпочитам чай.

— Аз ще пия кафе — извади го от затруднението Елизабет, за което получи благодарна усмивка. Джейк постави чашата пред нея и се върна пак до печката. А Елизабет залепи поглед за гърба му, за да не гледа Иън.

Джейк се засуети около печката, чувстваше се неловко и не знаеше как да постъпи със закуската. Мазнината в тигана вече димеше и той с ожесточение се захвана да реже бекона.

Елизабет озадачено наблюдаваше действията му, докато той натрупа една камара резени бекон в тигана. Миг по-късно кухнята се изпълни с апетитна миризма, устата й се напълни със слюнка, предвкусвайки хубавата закуска. Но за нейно изумление Джейк счупи две яйца и ги изсипа върху суровия бекон, а след това прибави още шест. После попита:

— Как мислите, лейди Елизабет, дали не трябваше още малко да изпържа бекона?

— Аз, аз не съм съвсем сигурна… — отвърна тя, като не поглеждаше към самодоволно ухиленото лице на Иън.

— Бихте ли погледнали да ми кажете какво ви е мнението? — помоли я Джейк, който вече режеше хляба.

Нямаше друг избор пред подигравателния поглед на Иън, освен да му предложи некомпетентния си съвет, и тя стана и надникна над рамото на господин Уайли.

— Как ви се струва?

На Елизабет й приличаше на голяма топка яйца, плуваща в мас.

— Вкусно.

Той изсумтя доволно и този път взе филиите хляб с очевидното намерение да ги натроши в тигана.

— Какво ще речете, да притуря ли и хляба?

— Не! — бързо изрече Елизабет. — Сигурна съм, че хлябът трябва да се сервира… ами…

— Отделно — обади се подигравателно Иън и когато тя неволно се обърна, видя, че той я наблюдава.

— Не съвсем отделно — впусна се да обяснява Елизабет с чувството, че е длъжна да даде още някой съвет относно готвенето. — Можем да го поднесем с… с масло.

— Ами да! Не бях се сетил — глуповато се усмихна Джейк. — Ако хвърляте по едно око в тигана, аз ще ида да донеса.

— Наистина нямах предвид това — заувещава го тя, като си забрани да се съобразява с Иън, чийто поглед едва ли не проби дупки в гърба й.