Джудит Макнот - Ад и рай

След като взе това решение, остана още една дилема, която бе от морално естество. Бе посветила целия си живот да пази девойките настрана от противоположния пол, а сега трябваше да направи точно обратното — да събере Елизабет и Иън. Спомни си думите на Джейк Уайли: „Тази жена е толкова красива, че ще съблазни всеки мъж, осмелил се да остане насаме с нея един час.“ Както Лусинда знаеше, Иън Торнтън вече веднъж е бил „съблазнен“ от Елизабет, още повече, че сега тя не беше девойче и беше много по-красива. Беше и по-благоразумна, ето защо нямаше да му разреши да отиде твърде далеч, ако ги оставят насаме няколко часа. Лусинда бе напълно сигурна по този въпрос. В действителност имаше само едно нещо, в което не бе сигурна — дали Иън Торнтън щеше да се окаже толкова безразличен, колкото твърдеше… и, за бога, какъв план да скрои, за да ги остави няколко часа насаме. Тези две затруднения тя остави в също толкова способните ръце на своя Създател и най-накрая заспа както обикновено — дълбоко и спокойно.

Джейк отвори очи и объркано примигна срещу ослепителните слънчеви лъчи, които нахлуваха през един прозорец високо над главата му. Претърколи се в неудобното и като че ли чуждо легло и осъзна къде се намира едва когато се озова срещу огромно черно животно. То бе присвило уши и с оголени зъби се мъчеше да докопа ухото му през пречките на преградата.

— Ах, ти, проклет канибал! — изруга той злонравния кон. — Дяволско изчадие! — продължи да ругае и ритна дървената преграда, за да сплаши животното. — Ох, по дяволите! — изстена от болка.

Най-накрая седна в импровизираната си постеля, прокара пръсти през гъстата си рижа коса и се намръщи, когато видя стръкчетата сено, които останаха в ръката му. Кракът го болеше и главата го цепеше от виното, което изпи снощи.

Стана, обу си ботушите и оправи ризата си, потръпващ от утринния хлад. Преди петнайсет години, когато се хвана на работа в малкото стопанство, тук му беше спалнята. Но след като спечели покрай Иън някоя и друга пара, оцени предимствата на пухеното легло и фините чаршафи.

— От дворец та в обор — мърмореше той на излизане от плевнята.

Когато мина покрай отделението на Атила, конят едва не го ритна.

— За теб, проклето животно, никаква храна! — изръмжа той и с умиление нахрани другите два коня пред възмутения поглед на черния Атила. — Рано сутрин ми развали настроението. Ако се поразвеселя, може и да те нахраня… — Разтревожен, престана да бъбри, тъй като видя, че расовият кон на Иън си държи особено единия крак. — Ела, Мейхъм — напевно му прошепна той, — дай да видим това копито!

Отлично дресираното животно, което печелеше всяко състезание, а потомъкът му спечели първото място на последните състезания в Хитън, не оказа ни най-малка съпротива, когато Джейк вдигна копитото му и се наведе да го огледа.

— Забило ти се с едно камъче — каза мъжът на животното, което го слушаше с щръкнали уши.

Джейк се огледа за някакъв инструмент, за да извади камъчето. На една греда откри шило.

— Това ще свърши работа — прошепна той на коня, отново се наведе и вдигна копитото му. Внимателно подхвана камъчето и го измъкна. — Оправихме го — доволно сумтеше той, но в следващия миг нададе вой, тъй като черният кон най-сетне бе докопал задника му през пречките на преградата. Джейк скочи на крака и се надвеси, за да цапардоса Атила. Но конят се отдръпна и както се стори на Джейк, го погледна самодоволно.

— Ще ти дам да се разбереш — вбесен размаха той юмрук, но изведнъж осъзна каква глупост е да се ядосва на безсловесната твар.

Разтри задните си части и предпазливо зае позиция откъм стената. Отново повдигна копитото на Мейхъм, за да провери дали добре го е почистил. Когато докосна мястото, където се бе загнездило камъчето, конят трепна от болка.

— Боли ли те? — нежно му говореше той. — Не е за чудене, бая голям беше камъкът, пък ти вчера хич не се издаде, че си ранен.

После повиши глас и като потупваше дорестия жребец по хълбока, продължи да му говори гальовно, без да сваля поглед от Атила:

— То е защото си чистокръвен аристократ и си храбър, а не долно, подло добиче, което не заслужава да седи до теб даже в конюшнята.

Атила не показа никакво разкаяние, което още повече ядоса Джейк.

Когато влезе в къщата, Иън седеше на масата с чаша димящо кафе в дланите си.

— Добро утро — поздрави той Джейк и с интерес загледа смръщената му физиономия.

— За теб може и да е добро, но за мен не е. Спах премръзнал до едно животно, което си бе внушило, че ставам за ядене, и най-накрая успя да ухапе задника ми. На всичкото отгоре — ядосано допълни той и като си наля кафе от чайника на печката, погледна приятеля си, който очевидно се забавляваше — твоят кон е окуцял.