Джудит Макнот - Ад и рай

— Причинихме си зло един на друг — спокойно каза той, когато видя нежеланието й. — Ако се опитаме да го премълчим, да се престорим, че нищо не се е случило, то ще се прокрадва помежду ни. Ще ни преследва точно когато най-малко го очакваме, при най-малък повод ще се появява и ще застава между нас. Ще кажа или ще направя нещо неволно, което ще отвори старата ти рана, и аз няма да зная защо си сърдита или наскърбена, или защо си подозрителна. Същото се отнася и за теб. Снощи ти ми даде твоите обяснения и няма нужда да ги повтаряш. Мисля, че имаш право да чуеш моите.

— Толкова си мъдър! — каза тя с нежна усмивка.

— Ако бях мъдър — сухо каза той, — нямаше да бъдем разделени с месеци. Но аз изстрадах много и много мислих как ще продължим да живеем, като приех, че все някога ще ми разрешиш да те открия, и реших, че единственият начин е да си кажем открито всичко, което сме премълчавали.

Но Елизабет още се колебаеше, тъй като не бе забравила убийствения гняв, с който я посрещна след процеса. Страхуваше се да не го предизвика и сега.

Той хвана ръката й и я притегли на дивана до себе си. Тя приглади всяка гънка на полата си, после неспокойно се загледа в снега през прозореца. Иън се натъжи, когато разбра, че се притеснява.

— Дай ми ръката си, любима. Можеш да ме питаш за всичко, без да се страхуваш, че ще се разгневя.

Спокойният му глас и нежността на ръката му разсеяха опасенията й. Като го погледна право в очите, Елизабет попита:

— Защо не ми каза, че Робърт се е опитал да те убие и че ти си го пратил в чужбина с един от твоите кораби? Защо ме остави да си мисля, че просто е изчезнал?

Почувства огромното му съжаление, когато й отговори:

— През пролетта, когато ти си тръгна оттук и Дънкан ме поздрави с цял списък с престъпления спрямо теб, предполагах, че брат ти ще се върне в Англия с „Ариана“. Нямах представа, че живееш съвсем сама в Хейвънхърст или че си била отхвърлена от обществото заради моето поведение. Не знаех че нямаш родители, че нямаш пари. Трябва да ми повярваш.

— Вярвам ти — искрено каза тя. — Лусинда наговорила всички тези неща на Дънкан и ти дойде при мен в Лондон. Казахме си тези неща, само за Робърт нито дума не си казахме. Защо и тогава премълча за Робърт?

— Кога? — попита той, отчаян от собственото си лекомислие. — Кога бих могъл да ти го кажа? Когато дойдох да поискам ръката ти, едва те склоних да се омъжиш за мен, понеже се съмняваше, че го правя от съжаление. Ако ти бях казал какво е моето участие в изчезването на Робърт, щеше да си уверена, че точно от съжаление искам да се оженя за теб. Между другото ти не ме харесваше особено и изобщо не ми вярваше — припомни й той. — Щеше да захвърлиш в лицето ми нашите споразумения, ако ти бях казал, че съм отвлякъл брат ти, без да се съобразиш, че съм имал основателна причина. Има още една причина, която не съм ти казвал — прибави Иън. — Исках да се оженя за теб и бях готов на всичко, за да го постигна.

Тя му се усмихна с една от най-обезоръжаващите си усмивки.

— След това защо отново премълча?

— О, да, после — кисело каза той. — Когато най-накрая те накарах да ме заобичаш! Не исках да промениш мнението си. Бяхме така безумно щастливи, треперех магията да не се развали. Чаках удобния момент, а и моите агенти не бяха открили никаква следа от него и аз вече не знаех за какво точно трябва да се чувствам виновен. Да — потвърди той, когато забеляза изненадата й, — наех агенти да го открият едновременно с теб. Предположих, че се крие от кредитори, както и ти си мислеше. Но пък имаше вероятност да е умрял и аз трябваше да ти призная прегрешението си.

— Ако повече никога не чуехме за него, щеше ли да ми кажеш как е напуснал Англия?

Той гледаше ръката й и я милваше, но когато отговори, я погледна право в очите.

— Да. — След кратко мълчание добави: — Малко преди да изчезнеш, вече бях решил, че ако до шест месеца агентите не открият нищо, да ти кажа каквото зная.

— Радвам се — меко каза тя. — Щеше да ми е тъжно, ако бе решил да ме заблуждаваш.

— Решението ми не беше съвсем почтено — призна Иън. — Беше продиктувано от страх. Живеех всеки ден с мисълта, че Уърдсуърт ще се появи на вратата и ще ти връчи доказателства за моята вина. Страхувах се да не се е случило нещо лошо с брат ти и копнеех каквото и да е то, да се сложи край на тази несигурност.

Иън я погледна в очакване тя да се произнесе и когато тя не каза нищо, продължи:

— За мен ще бъде изключително важно, а и за нашето бъдеще, ако ми повярваш. Заклевам ти се, че казах истината.