Иън видя да проблясват сълзи във великолепните й очи, а в гласа му имаше толкова много болка, когато каза:
— Ако направиш една крачка, мила, ще ридаеш в прегръдките ми. И докато плачеш, аз ще ти кажа колко много съжалявам за всичко, което сторих… — Повече не можеше да чака и я грабна в прегръдките си, притисна я силно към себе си. — И когато замлъкна — дрезгаво шепнеше той, докато тя силно го прегръщаше, — ти ще ми помогнеш да открия начин да си простя.
Измъчен от сълзите й, той я притискаше и шепнеше:
— Съжалявам, прости ми! — Обгърна с длани лицето й и се вгледа в очите й. — Прости ми. — Бавно наведе глава и притисна устни към нейните. — Толкова много съжалявам, прости ми.
Тя го целуна, задавена от ридания. Измъчен от страданието й, Иън галеше страните й и треперещото й тяло, за да я успокои.
— Скъпа моя, моля те, не плачи! — умоляваше я той с дрезгавия си глас. — Моля те, недей.
Тя силно се притискаше към него, а риданията й късаха сърцето му.
— Недей — сподавено шепнеше Иън. — Причиняваш ми болка.
Само след миг усети как тя започна да се овладява, за да не го наранява. Иън притисна главата й към гърдите см, заровил ръце в копринената й коса. Представи си нощите, през които е ридала безутешно както сега по негова вина, и изпита огромно презрение към себе си.
Беше я принудил да се скрие тук от него, от заплахата за развод и независимо от всичко го е чакала. Откакто тя застана срещу него в кабинета му и го предупреди, че няма да му разреши да я изхвърли от живота си, на Иън и през ум не бе му минало, че тя ще страда толкова много. Беше само на двайсет години и го обичаше. В замяна той й сервира заявление за развод, презря я и най-накрая я принуди да се скрие тук, да скърби и да го чака. Изпита презрение към себе си.
— Искаш ли да дойдеш с мен в спалнята? — смирено прошепна той.
Тя кимна. Той я грабна, притисна я нежно и я понесе по стълбите. Искаше тази нощ да й достави толкова чувствено удоволствие, че да изличи поне малко от голямата скръб, която сам й бе причинил.
Щом я положи на леглото и започна нежно да я разсъблича, Елизабет разбра, че нещо различно се случваше. Изтръпна от смущение, когато я взе в прегръдките си. Тялото му бе стегнато, милувките му опитни. Целуваше я и я галеше, но когато тя се опита да го целуне и да отвърне на нежността му, той я притисна върху възглавниците, плени ръцете й и не й разреши да отвърне на ласките, както я бе научил. Елизабет посегна към него, но той рязко се отдръпна.
— Недей! — промълви, а в гласа му имаше толкова страст, че тя се подчини.
Като възпираше всяка нейна ласка, която би го възпламенила още повече, я обгърна с ръцете си, впи устни в нейните в мига преди да я обладае, после притисна тялото си към нейното и с един безумен тласък проникна в нея. Елизабет се изви към него с желание, ноктите й се забиха в гърба му, когато започна да я люби с ритмични движения, като бавно ускоряваше ритъма. Сладостта да го усеща в себе си заедно с бурната сила на тялото му, проникващо в нея отново и отново, й достави удоволствие до самозабрава и тя инстинктивно се изви като дъга в трескава нужда да го сподели с него. Той повдигна ханша й, движенията му станаха още по-бурни, докато не я връхлетя екстазът и тя не закрещя.
Елизабет бавно започна да идва на себе си от буреносното вълшебство на тяхното любене и някак през замаяните си сетива усети, че само тя е изживяла магическата кулминация. Отвори очи и на светлината на пламъците видя колко му е трудно да се сдържа. Беше повдигнал торса си, очите му бяха затворени. През месеците след сватбата бяха постигнали такава хармония, че Елизабет веднага се досети какво прави и почувства мъчителна нежност. Опитваше се да изкупи вината си по единствения възможен начин в момента — да продължи да я люби, без да задоволява своя егоизъм. И заради това съзнателно бе лишил себе си от онова, което отчаяно желаеше. Елизабет си помисли, че жестът му е жест на истински любовник, но все пак безсмислен. Не само това желаеше тя, а Иън я бе научил как да изразява желанията си. Беше й показал също каква сила има тялото й върху неговото и я бе научил как да се възползва от нея. И тъй като винаги е била добра ученичка, незабавно приложи познанията си, при това много ефикасно.
Неговото тяло върху нейното му даваше възможност по всякакъв начин да я възбужда, затова тя направи същото с милувки и с гласа си. Галеше тялото му и шептеше: „Обичам те.“ Той отвори очи и Елизабет срещна замъгления му поглед, като продължаваше да мълви любовни думи:
Читать дальше