Джудит Макнот - Ад и рай

— Очевидно — усмихна се и Иън, който изгаряше от желание да я целуне. — Как така е паднал от своя кон в своя двор?

— О, това ли? — попита тя. — През Средновековието са се упражнявали с въртяща се мишена — започна да обяснява тя на Иън, чиито познания по средновековна история бяха не по-малко от архитектурните, — която представлявала манекен, монтиран в ос, с изнесена настрана ръка. Там заканвали торбичка с пясък и при несръчен удар торбичката с пясък удряла рицаря по гърба и в повечето случаи той падал от коня.

— И доколкото се досещам, това се е случило на третия граф — рече Иън, когато се запътиха към най-голямото дърво в края на ливадата.

— Точно така — потвърди тя. Когато стигнаха до дървото, сключи ръце на гърба си. Имаше вид на чаровно малко момиченце, което има тайна. — А сега погледнете нагоре!

Той погледна и се засмя от удоволствие. Над главите им, в клоните на дървото, се криеше огромна и доста необикновена къщичка.

— Вашата ли е?

— Да.

Той бързо прецени здравината на стъпалата, заковани в дървото.

— Вие ли ще се качите първа или аз?

— Шегувате се!

— След като нахлухте в моята, не виждам причини аз да не нахлуя във вашата.

Дърводелците бяха свършили хубава работа, отбеляза Иън, когато се качиха и влязоха в къщичката. Всичко вътре бе направено според ръста й, но и сега човек можеше да стои изправен.

— Какво има в онази кутийка?

— Аз също се опитах да си припомня, когато попаднах на вашата. Точно както си мислех — каза тя, след като отвори капака, — куклата ми и кукленското сервизче за чай.

Иън се усмихна на куклата, после на нея, но си представи малкото момиченце, което бе живяло самотно в привиден разкош. Куклите са й били семейството, а слугите — приятели. За разлика от нейното детството на Иън беше далеч по-забавно.

— Остана само още едно нещо да ви покажа — каза му тя, след като слязоха. Тръгнаха към къщата, заобиколиха я и спряха. Елизабет с грациозен жест посочи ширналата се градина пред тях. — А това е моят принос към Хейвънхърст — гордо заяви.

Иън онемя. Пред него се простираше най-великолепната цветна градина, която бе виждал.

Наследниците на Хейвънхърст бяха строили и прибавяли камъни и хоросан, но Елизабет бе дарила имението с поразителна красота.

— Когато бях малка — довери му тя, загледана към полегатите градини и към меко заоблените хълмове в далечината, — си мислех, че това е най-красивото място на света. — Но се почувства леко притеснена от тази интимност и попита: — А кое е най-красивото място, което сте виждали?

Иън откъсна поглед от ширналата се пред очите му красота и погледна красивото създание до себе си.

— Всяко място — дрезгаво рече той, — където сте вие. Иън забеляза как страните й поруменяха от удоволствие, но когато проговори, гласът й бе унил.

— Не е разрешено да ми говорите подобни неща, нали разбирате, аз ще спазя нашето споразумение.

— Зная, че ще го спазите — потвърди той, едва сдържайки се да не признае любовта си, в която тя все още нямаше да повярва. После добави: — Между другото условията ограничават мен, не вас.

Тя погледна встрани, за да скрие смеха си.

— Бяхте доста снизходителен. Най-накрая настоях за отстъпки, за да видя докъде ще стигнете.

Иън, който бе натрупал състояние през последните четири години в резултат на различни търговски операции, беше всеизвестен с уменията си да преговаря. Нейното изявление наистина го изненада.

— Дадохте ми да разбера, че всяка отстъпка е изключително важна за вас и ако не се съглася, ще се откажете от всичко.

Тя кимна със задоволство.

— Точно това исках да постигна. Защо се смеете?

— Защото — призна си той — очевидно не съм бил в най-добрата си форма вчера. И след като изобщо не съм разбрал чувствата ви, се наех да купя и къщата на Промънад Стрийт, за която сигурно ще платя петорно.

— О, едва ли — отговори тя и като че ли се притесни. С добре изиграно безгрижие заобяснява: — При пазаренето аз вярвам в логиката, но моят чичо със сигурност ще се опита да ви измами. По отношение на парите той е ужасен.

Иън се съгласи, като си припомни колко пари измъкна от него Джулиъс Камерън, за да подпише годежното споразумение.

— И така — продължи тя, загледана в лазурното небе с привидно безразличие, — щом си тръгнахте, му изпратих писмо, в което изредих всички ремонти, от които се нуждае къщата. Описах му в какво тежко състояние е, като прибавих и неотложната нужда от ново обзавеждане.