Джудит Макнот - Ад и рай

Джордан се обърна към нея изненадан.

— Продължавай! — подкани я той.

— Моментът беше изключителен, той желае Елизабет и аз не мога да се отърва от чувството, че това е само един каприз.

— Нямаше да мислиш така, ако го беше видяла как пребледня, когато разбра, че е тръгнала да се сражава с обществото без негова помощ.

— Така ли? Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— А сигурен ли си, че го познаваш достатъчно добре, за да го прецениш?

— Напълно съм сигурен — потвърди той.

— Колко добре го познаваш?

— Иън — отговори Джордан — е мой шести братовчед.

— Моля? Ти се шегуваш! Защо не си ми казал досега?

— До снощи не е ставало дума за него. Но дори и да беше, той никога не е признавал връзката си с херцог Станхоуп, което е негово право. Като знаех чувствата му по този въпрос, приемам като комплимент признанието му за нашето роднинство. Освен това с него сме съдружници в три корабни предприятия.

Забеляза колко много се смая жена му и прибави:

— Може да се каже, че Иън е гений. Блестящ стратег. Интелигентността — пошегува се той — обновява рода.

— Братовчед! — невярващо повтори тя.

— Това не трябва да те учудва. Ако се разровиш в миналото, ще видиш, че повечето аристократични фамилии са свързани чрез така наречените „изгодни бракове“. Предполагам, че онова, което те притеснява у Иън, е шотландската му кръв. В много отношения той е повече шотландец, отколкото англичанин, откъдето идва и усещането ти за безскрупулност. Прави онова, което му харесва и когато му харесва, без да се съобразява с последствията. Винаги така постъпва. Пет пари не дава за хорските приказки или отношение.

Джордан млъкна и се загледа към Елизабет и Иън, които се спряха до едни храсти и се заприказваха за нещо. Иън я слушаше внимателно с много нежен израз.

— Вечерта на бала той беше много загрижен какво ще си помислят хората за твоята красива приятелка. Не ми се ще да мисля какво ще се случи на онзи, който се осмели да я обиди в негово присъствие. Много си прозорлива, щом изисканите маниери на Иън не те заблудиха. Той е шотландец, с шотландски темперамент, но обикновено го обуздава.

— Не ме успокои особено — потрепери тя.

— А би трябвало. Той изцяло се обвърза с нея. Обвързването е много дълбоко и силно, тъй като за тази цел той се помири с дядо си, дори се показа с него пред обществото, което аз зная, че е само заради Елизабет.

— И какво те кара да мислиш така?

— Когато видях Иън в „Блекмор“, той нямаше никакви планове за вечерта, преди да разбере, че ще бъде на бала у семейство Уелингтън. След това го видях да се появява в балната зала с дядо си. И това, любов моя, се нарича демонстрация на сила.

Тя го погледна очарована от интелигентността му, а Джордан се развесели:

— Не си мисли, че не съм го попитал за намеренията му. И ще те успокоя, че се тревожиш напразно. Шотландците са верни до смърт и Иън ще я защитава с живота си.

— Преди две години, когато съсипа живота й, не пожертва своя, за да я защити.

Джордан въздъхна и погледна през прозореца.

— След бала той накратко ми каза какво се е случило през онзи уикенд преди две години. Иън е много дискретен човек, но доколкото успях да разбера, се е почувствал като воденичен камък на шията й и освен това е останал с впечатлението, че тя си играе с него.

— Нима е било толкова ужасно? — попита Алекс, но все така съчувствието й бе на страната на Елизабет.

Джордан мрачно й се усмихна.

— Освен че са верни до смърт, за шотландците е характерно още нещо.

— И какво е то?

— За съжаление — с категоричен тон отговори той — те очакват същата вярност, която дават. И ако предадеш верността им, за тях си мъртъв. Каквото и да направиш или кажеш, няма да промени сърцето им. Ето защо враждата им се предава от поколение на поколение.

— Варвари — произнесе се Александра и тревожно сви рамене.

— Може би са такива. Но да не забравяме, че Иън е половин англичанин, а ние сме много цивилизовани. — Джордан се наведе и захапа ухото й. — Освен в леглото.

Иън най-накрая реши, че е време да влязат, но тъкмо стигнаха стълбите, и Елизабет го спря. Поведението й не беше особено уверено, когато му призна:

— Тази сутрин наех агент, който да открие брат ми или поне да разбере какво се е случило с него. Исках и преди да го направя, но агентите, щом разберяха, че нямам пари, отказваха предложението ми да им платя накрая. Помислих си, че мога да отделя от парите за имението, за да му платя.

На Иън не му бе лесно да запази безразличния си израз.