Джудит Макнот - Ад и рай

— И какво стана? — попита.

— Херцогинята ме увери, че господин Уъртсуърт е много добър. Услугите му са безумно скъпи, но най-накрая се споразумяхме.

— Добрите агенти винаги са скъпи — потвърди Иън и си помисли за предварителния хонорар от три хиляди лири, който плати тази сутрин за същата цел.

— И колко ви взе? — попита той, за да прибави сумата към издръжката й.

— Поиска хиляда лири, независимо дали ще открие нещо за Робърт или не. Но аз му предложих да удвоя сумата, ако се справи с успех.

— А ако не се справи?

— О, в този случай струва ми се, че не заслужава нищо — отвърна тя. — Ще го убедя, че съм права.

Иън продължаваше да се смее, когато влязоха в салона, за да поздравят семейство Таунсенд.

Иън никога не бе изпитвал подобно удоволствие нито на официална вечеря, нито пък на вечеря за двама. Въпреки оскъдната мебелировка Елизабет бе превърнала трапезарията и гостната в елегантни салони. Пространството бе изпълнено с артистично подредени цветя, а канделабрите с множество свещи хвърляха обилна светлина. На по-красива трапезария през живота си не се бе радвал.

За цялата вечер Иън само веднъж изпита паника — когато Елизабет влезе с поднос в ръце. Помисли си, че тя е готвила. След миг влезе и готвачът, който носеше друг поднос, и Иън си отдъхна.

— Това е Уинстън, нашият готвач — каза Елизабет, като се досети какво си е помислил той и добави сериозно: — Каквото зная за готвенето, съм го научила от Уинстън.

Паниката на Иън щеше да избухне в несдържано веселие и слугата забеляза това.

— Госпожица Елизабет — важно го информира готвачът — не знае как точно да готви, защото бе много заета да учи.

Иън не обърна внимание на резкия отговор, защото се наслаждаваше на очарователното настроение на Елизабет и защото в края на краищата по този начин тя се пошегува с него. След като сърдитият готвач излезе, Иън се обърна към Джордан, който изумен гледаше отдалечаващия се гръб на слугата, а после погледна Елизабет, която видимо се притесни.

— Те си мислят, че по този начин изразяват привързаността си към мен — обясни. — Те, ами, те знаят името ви от едно време. Ще говоря с тях.

— Ще ви бъда признателен — подсмихна се той. — Икономът на Елизабет всеки път се опитва да ме изгони.

— А чува ли? — попита Джордан коравосърдечно.

— Дали чува? — повтори Иън. — Разбира се, че чува.

— Тогава се смятай за щастливец — с яд добави Джордан, а жените се засмяха.

— Икономът у Таунсендови Пенроуз е почти глух, разбирате ли? — обясни Елизабет.

Вечерята премина весело, разказваха се най-различни истории и Иън с учудване разбра, че Александра е толкова добра с шпагата, колкото Елизабет с пистолета. Елизабет бе невероятно забавна и Иън съвсем пренебрегна храната, която не беше за пренебрегване, облегна се и се загледа в нея с удоволствие и гордост. Тя искреше като виното в кристалните чаши, затъмняваше сиянието на свещите, а когато се разсмееше, пространството се изпълваше с музика. С интуицията на истинска домакиня знаеше на каква тема да разговаря с всеки и даже Джордан и Иън не скучаха. Но най-хубаво от всичко беше, че се чувства свободно в присъствието на Иън. Естествена, елегантна и сладка, тя се обръщаше към него, закачаше го, внимателно изслушваше мнението му. Той чувстваше, че тя още не му вярва, но постепенно започва да печели доверието й.

След вечерята дамите спазиха обичая и се оттеглиха в гостната, като оставиха господата да се насладят на портвайна и пурите.

— Иън палеше пура, когато го видях за пръв път преди две години — сподели Елизабет пред Александра, когато се настаниха удобно в гостната. Погледна я и видя, че тя загрижено се смръщи, и тихо прибави: — Ти не го харесваш, нали?

Александра усети разочарование.

— Аз… не харесвам онова, което ти причини — призна.

Елизабет затвори очи и се запита какво да отговори, какво самата тя да мисли. Навремето Иън й каза, че е почти влюбен в нея, а сега, когато вече бяха сгодени, не бе споменал и дума по този въпрос. Тя не знаеше какви са мотивите му или пък чувствата му; за своите също не бе съвсем наясно. Знаеше само, че сериозното му красиво лице с изваяни черти, безцеремонните му очи винаги я караха да се чувства енергична и жизнерадостна, Знаеше, че обича да я целува и че тя много обича той да я целува. Освен физическата му красота у него имаше още нещо, което неустоимо я привличаше. От първия миг на тяхното запознанство Елизабет почувства, че зад изисканите маниери той притежава душевна дълбочина, каквато у повечето хора липсва.