Джудит Макнот - Ад и рай

— И?

— И му написах, че заради посочените по-горе причини ще платите справедлива цена за къщата, но нито шилинг отгоре.

— И?

— Съгласи се на продажба при тези условия.

Иън се разсмя от сърце. Грабна я и я притисна към себе си.

— Елизабет — нежно й каза той, — ако промените мнението си и решите да не се омъжвате за мен, обещайте ми никога да не ми бъдете противник в преговори. Заклевам се в Бога, че ще загубя.

Изкушението да я целуне надделя, но каретата с герба на Таунсенд бе спряла на алеята пред къщата и той не знаеше в кой миг техните бавачки ще се появят. Елизабет също забеляза каретата и двамата тръгнаха да ги намерят.

— А за роклите — каза тя и го погледна с чистосърдечен израз на красивото си лице — щях да ви благодаря, щом пристигнахте, но бях толкова щастлива, че… ами това е…

— Продължавайте — подкани я Иън. — Бяхте толкова щастлива, че ме виждате и…

— Забравих — неохотно изрече тя. — Не трябваше да го правите, разбирате ли… да поръчате толкова много тоалети, и то от това ателие. Мадам Ласал е ужасно скъпа модистка… Бях слушала за нея по време на моя дебют.

— Не трябва да се безпокоите за тези неща — решително каза той. И за да я накара да не мисли за роклите, шеговито прибави: — Поне ще имаме рокли в излишък. Вечерта, преди да ги поръчам, само на едно раздаване изгубих от Джордан Таунсенд хиляда лири.

— Вие сте комарджия — каза тя учудено. — Не трябва да залагате такава сума само на едно раздаване.

— Не залагам — сухо отвърна Иън, — когато не ми се паднат карти.

— Разбирате ли — мило му говореше тя, докато прекосяваха ливадата пред главния вход, — ако играете непредпазливо, ще свършите като баща ми.

— И как свърши той?

— Затъна в дългове. Също обичаше да играе комар.

Когато той се умълча, тя нежно прибави:

— Винаги можем да живеем тук. Няма нужда да поддържаме три имота, разходите са прекалени. — Осъзна, че не е била особено тактична, и припряно каза: — Не твърдя, че няма да се чувствам удобно където и да живеете. Мисля, че хижата в Шотландия е много красива.

На Иън му достави огромно удоволствие, че тя по всяка вероятност не знае колко е богат, и въпреки това е съгласна да се омъжи за него, и дори да живее в скромната хижа или в къщата на Промънад Стрийт.

— Нека да решим къде ще живеем, след като видите вдругиден и моята къща — кротко предложи той, очаквайки го нетърпение, както се надяваше, да бъде потресена.

— Как… как мислите, дали бихте могли да бъдете по-благоразумен с парите? — попита тя. — Аз мога да правя бюджета, много ме бива…

Иън повече не можеше да се сдържа и направи онова, за което копнееше, откакто я съзря в коридора. Грабна я и я зацелува ненаситно, с цялата страст, която тя вината пробуждаше у него. Елизабет отвърна на целувката с ласкавата всеотдайност, която го подлудяваше от желание.

Когато неохотно я пусна, лицето й пламтеше, а великолепните й очи искряха. Хванати за ръце, тръгнаха към вратата. И тъй като Иън никак не бързаше да се види с техните гувернантки, започна да я разпитва за някои по-необичайни цветя, както и за най-обикновените рози.

Александра и Джордан Таунсенд наблюдаваха през прозореца двойката, която идваше през ливадата.

— Ако беше ме попитала от кого на този свят никога не съм очаквал да обезумее от любов по някое девойче, щях да назова Иън Торнтън — говореше й той.

Жена му го погледна крайно развеселена.

— Ако бяха попитали мен, щях да назова теб.

— Сигурен съм — ухили се той. Но видя, че усмивката й посърна, и веднага я прегърна през талията, обезпокоен, че от бременността й прилошава. — От бебето ли е, мила?

Тя се разсмя и поклати глава, но почти веднага отново стана сериозна.

— Как мислиш — замислено попита, — може ли да му се има доверие, че няма да я наранява? Толкова болка й причини, че аз… аз не мога да го харесам. Много е хубав, признавам го, изключително хубав е…

— Не чак толкова — леко засегнат каза Джордан. Тогава Александра го прегърна и шумно го целуна.

— Всъщност той много прилича на теб — по тен и цвят на косата, по ръст и телосложение.

— Надявам се, че не е тази причината да не го харесваш — подразни я съпругът й.

— Престани, Джордан. Аз се тревожа, и то много. Той е… как да кажа, той ме плаши. Въпреки че изглежда много добре възпитан, зад изисканите маниери усещам сила, да не кажа безскрупулност. Пред нищо няма да се спре, ако иска нещо. Разбрах го, когато дойде вчера и убеди Елизабет да се омъжи за него.