Джудит Макнот - Ад и рай

Елизабет съзря възхищение в погледа му и най-накрая, макар и вяло отвърна на усмивката му.

— В Хейвънхърст аз правя покупките и аз водя счетоводните книги, тъй като нямаме управител. Както вече обясних, научих се да се пазаря.

Усмивката на Иън угасна, като си представи кредиторите, които са я нападнали след заминаването на брат й, и колко смело се е борила с тях, за да не разграбят къщата камък по камък. Неволята я бе научила да се пазари.

През цялото време, докато Елизабет и Иън не бяха в стаята, Дънкан поддържаше с големи затруднения някакъв разговор. Но дори големият му жизнен опит с вълненията на хората не му помогна, тъй като всеки един от това малко общество се вълнуваше по най-своеобразен начин. Александра беше тревожна и напрегната; отвратителният чичо на Елизабет бе гневен и студен; херцогинята и госпожица Трокмортън-Джоунс проявяваха очевидни признаци на задоволство от затрудненията на Иън при този необичаен годеж.

Дънкан си отдъхна, щом Елизабет и Иън се върнаха, и веднага прекрати беседата си върху вероятността от ранни превалявания от сняг. Олекна му още повече, като съзря в погледа на Иън мекота и иронично-шеговитата му усмивка.

— С Елизабет се споразумяхме — обърна се Иън към присъстващите. — Тя смята, и с пълно право, че само тя има право да решава въпроси, свързани с брака й. Ето защо има някои… ъъъ… условия, които желае да бъдат включени в брачния договор. Дънкан ще бъдеш ли така любезен да запишеш клаузите, които тя ще ти продиктува?

По лицето на вуйчо му пролича известно недоумение, но бързо се настани на писалището.

Иън се обърна към чичо й с хаплив тон:

— Имате ли у вас копие от брачния договор?

— Естествено — отговори Джулиъс, почервенял от гняв. — Имам, но няма да разреша нито една промяна и нито шилинг няма да ви върна. — И като се извърна към Елизабет, продължи: — Той плати цяло състояние за теб, надута малка уличница…

Гласът на Иън изплющя като камшик:

— Марш оттук!

— Да се махна ли? — разбесня се Джулиъс. — Тази къща е моя. Не я купихте, когато купихте нея.

Без да поглежда към Елизабет, Иън рязко я попита:

— Искате ли я?

Старият скъперник не беше запознат със силата на гнева на Иън, но Елизабет забеляза признаците и се уплаши.

— Какво да искам?

— Къщата!

Заради настроението на Иън тя се ужаси да не изтърси нещо неподходящо.

Гласът на Лусинда накара всички да се обърнат към нея, с изключение на Иън, когото тя гледаше с хладнокръвно предизвикателство.

— Да — каза тя, — иска я.

Иън прие, че гувернантката говори от името на Елизабет, и като отправи изпепеляващ поглед на Джулиъс, каза:

— Утре сутринта идете при моя банкер. А сега напуснете къщата.

Джулиъс, изглежда, със закъснение осъзна, че животът му наистина виси на косъм, взе шапката си и се запъти към вратата.

— Няма да ви излезе евтино!

Бавно и много заплашително Иън се извърна към него и каквото и да съзря чичо й в очите му, го накара незабавно да излезе, без повече обсъждания на цената.

— Мисля — каза Елизабет с треперещ глас, — че по едно питие ще ни дойде добре.

— Превъзходна идея, мила — подкрепи я викарият.

Тя позвъни и Бентнър се появи. Погледна намръщено Иън и после господарката си с подозрително състрадание, прие поръчката и отиде да приготви напитките и храната.

— А сега — каза Дънкан, доволно потривайки ръце, — аз ще запиша допълнителните условия към договора.

През следващите двайсет минути Елизабет изискваше отстъпки, Иън отстъпваше, Дънкан пишеше, а херцогинята и Лусинда слушаха със зле прикрито ликуване. Младият мъж прие всичко, с изключение на едно условие, което държеше да се впише в договора от чиста перверзия, заради начина, по който всички се забавляваха: с изрична клауза забраняваше свободите, на които щеше да се радва Елизабет, да стават повод за каквито и да било слухове за изневяра от нейна страна.

Херцогинята и госпожица Трокмортън-Джоунс се вцепениха при споменаването на подобна дума пред тях, но Елизабет се съгласи с царствен жест и любезно каза на Дънкан:

— Съгласна съм. Запишете го.

Иън й се ухили, тя му отвърна с превзета блестяща усмивка. Изневярата, според разбиранията на Елизабет, беше нещо като позорно поведение, което предполагаше дама да бъде сварена в спалнята с мъж, който не е нейният съпруг. Тези незадоволителни сведения бе получила от Лусинда Трокмортън-Джоунс, която за съжаление вярваше, че е точно така.