Джудит Макнот - Ад и рай

— И защо бихте го направили? — надменно попита тя. Във въпроса й усети същата враждебност, с която се сблъскваше, когато преговаряше с някой горделив мъж, принуден от обстоятелствата да продава нещо, което му е скъпо. Подобно на тези мъже Елизабет се чувстваше безсилна и от гордост щеше да си отмъсти, като го измъчи докрай.

В търговски преговори Иън не издаваше позициите си и не разрешаваше опонентът му да се възползва. С Елизабет имаше намерение да действа по същия начин.

— Искам да се пазарим — любезно отговори той, — заради което всеки се пазари — вие имате нещо, което аз желая. — Отчаяно се стараеше да й докаже, че не е безсилна и че не е с празни ръце, затова добави: — Безразсъдно го желая, Елизабет.

— И какво е то? — предпазливо попита тя, а прелестното й лице вече изразяваше по-скоро изненада, отколкото негодувание.

— Ето това — пресипнало прошепна той, притисна я силно до себе си и бавно пое нежните й устни в неустоима целувка, чувствено ги галеше със своите, нагаждаше ги към своите. Въпреки че упорито отказваше сама да го целуне, тялото й се отпусна и стана по-податливо и Иън веднага й доказа колко безразсъдно и силно го желае. Сграбчи я още по-силно, устните му още по-жадно се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха от гърба към бедрата й. Откъсна устните си от нейните, пое дъх на пресекулки и прошепна:

— Безумно го желая.

После погледна към нея, забеляза издайническата руменина, която плъзна по страните й, смущението в зелените й очи и изящната й ръка върху гърдите му, която тя забрави да отдръпне. Продължи да я притиска към себе си, за да усети тя ерекцията му. Погали страната й и каза:

— За тази привилегия и за други, на които ще имам право, съм склонен да приема всяко разумно условие, което ми поставите. Дори ви предупреждавам — усмихна й се той, — не съм нито стиснат, нито беден.

Елизабет се постара да изглежда безразлична след целувката.

— На какви други привилегии, освен целуването, ще имате право? — подозрително попита.

Въпросът й го озадачи.

— Тези, които предполагат създаването на деца — отговори той, любопитно изучаващ лицето й. — Искам много деца, при вашето абсолютно съдействие, разбира се — уточни той, като се стараеше да бъде сериозен.

— Разбира се — веднага отстъпи тя без капчица колебание. — И аз обичам деца, даже много.

Иън реши да не излага на опасност доброто развитие на нещата и престана да я разпитва. Очевидно Елизабет беше наясно със съпружеския секс, нещо изключително необичайно за добре възпитаните, отгледани като в оранжерии английски момичета.

— Какви са вашите условия? — попита той и с едно финално усилие я убеди, че предимството е на нейна страна. — Едва ли съм в позиция да ги оспорвам.

Елизабет се поколеба, после бавно започна да заявява изискванията си:

— Желая да ми бъде разрешено да се грижа за Хейвънхърст без намеса и без критики.

— Имате го — с готовност се съгласи той, а в себе си усети облекчение и удоволствие.

— Искам да ми бъде отпусната определена сума за тази цел и всяка година да ми бъде предоставяна. След като построя напоителна система в имението, ще изплащам заема с лихвите.

— Съгласен съм — безизразно отвърна Иън. Елизабет се двоумеше, чудеше се дали той може да си го позволи, тъй като поставяше условия, без да знае какво е финансовото му състояние. Снощи бе споменал, че е приел титлата и нищо повече.

— В замяна — внесе тя уточнение от чувство за справедливост — аз ще се постарая да ограничавам разходите до абсолютния минимум.

Той се ухили.

— Никога не издавайте колебанието си, когато вече сте постигнали споразумение, защото това дава предимство на опонента ви при следващото договаряне.

Тя го погледна подозрително, тъй като той се съгласи прекалено лесно с всички условия.

— Желая — решително се произнесе тя — всичко това да бъде написано, подписано пред свидетели и да бъде прикрепено към първоначалния договор.

Иън направи кисела физиономия, но се съгласи не без възхищение. Свидетели колкото щеш в съседната стая, в това число и чичо й, който бе подписал първоначалния договор, както и един викарий, който можеше да се подпише като свидетел на допълнителното споразумение. Реши, че е по-разумно да действа веднага, докато тя не се е отказала.

— Ако ми бяхте станали партньор преди няколко години — пошегува се той, докато излизаха от стаята, — бог знае колко далеч щях да стигна.

Въпреки шегата и въпреки че държеше нейната страна по време на договарянето, направи му силно впечатление колко хладнокръвно и смело изложи исканията си тя.