Джудит Макнот - Ад и рай

Моля за извинение, Ваша Светлост, за неволния пропуск от моя страна да спомена, че господин Торнтън наистина от време на време пали пура…

Следващото започваше по подобен начин:

Не разбрах, Ваша Светлост, че бихте искали да узнаете как се е представил неговият кон на надбягванията — той спечели.

По вида на изпомачканите листа, Иън разбра, че са четени многократно, както и от някои забележки на агента разбра, че дядо му се е гордял със своя внук.

Имам удоволствието да ви съобщя, Ваша Светлост, че младият Иън е отличен ездач…

Напълно съм съгласен с Вас, както и с много други, че господин Торнтън е истински гений…

Уверявам ви, Ваша Светлост, че вашето притеснение относно дуела е неоснователно. Бил е ранен леко в ръката, нищо повече.

Иън прелистваше писмата и неусетно за самия него стената, която бе издигнал пред дядо си, взе да се пропуква.

Когато Иън е бил единайсетгодишен, с нехарактерно раздразнение агентът пишеше:

Ваша Светлост, предложението ви да намеря лекар, който да прегледа тайно болното гърло на малкия Иън, надминава границите на разума. Дори да открия лекар, който да се представи за случаен пътешественик, не виждам как ще прегледа детето, без да събуди подозрения.

Минутите се изнизаха, станаха час, докато пред изумения поглед на Иън се разгръщаше целият му живот — от постиженията до малките му прегрешения. Хазартните му увлечения с печалбите и загубите редовно бяха документирани; всеки нов кораб в неговата флотилия бе описан и изобразен на скица; финансовият му успех по минути бе отчитан в най-големи подробности.

Иън бавно прибра документите в чекмеджето, излезе и затвори вратата след себе си. В коридора го пресрещна Ормсли, който му предаде, че херцогът желае веднага да го види.

Когато влезе, видя дядо си, настанен във фотьойл до камината, загърнат в халат, а изразът му беше изненадващо строг.

— Изглеждате — неуверено каза Иън, тъй като се ядоса от облекчението, което почувства — много по-добре.

— В живота си не съм се чувствал по-добре — потвърди херцогът, но дали беше така или това бе проява само на неговата воля, както спомена лекарят, Иън не беше сигурен. — Документите са готови — продължи дядо му. — Вече ги подписах. И… позволих си да поръчам да ни сервират закуска тук с надеждата, че ще я споделите с мен, преди да си заминете. Нали все пак ще трябва някъде да хапнете.

Иън се подвоуми, после кимна и херцогът видимо се отпусна.

— Чудесно — засия той и подаде на Иън документа и перо. С огромно задоволство видя, че внукът му го подписа, без да го чете, и по този начин неволно получи не само титлата на баща си, но и всички принадлежащи й владения.

— Та за какво говорехме? — каза, когато Иън му върна документа.

Младият мъж продължаваше да мисли за бюрото, претъпкано с негови изображения и сведения, в които беше запечатан всеки миг от живота му, и затова безизразно погледна дядо си.

— О, да — сети се херцогът, докато той сядаше срещу него, — обсъждахме бъдещата ви съпруга. Коя е щастливката?

Иън се облегна удобно и замислено се вгледа в него, вдигайки едната си вежда с насмешка.

— Нима не знаете? — с хладен тон попита той. — Аз зная от пет дни. Или господин Норуич отново е занемарил кореспонденцията!

Дядо му се сгърчи и като че ли се състари.

— Черити — тихо изрече той. Въздъхна и погледна Иън. В очите му имаше и гордост, и настоятелна молба.

— Сърдите ли се?

— Не зная.

Херцогът кимна.

— Имате ли някаква представа колко ми е трудно да кажа „извинявайте“?

— Не го казвайте — отговори Иън.

Дядо му отново дълбоко въздъхна и кимна, приемайки отговора на Иън.

— А да разговаряме може ли? Поне за малко.

— За какво искате да разговаряме?

— Преди всичко за бъдещата ви съпруга — сърдечно каза той. — Коя е тя?

— Елизабет Камерън.

Херцогът се сепна.

— Наистина ли? Мислех, че тази мръсна любовна афера е приключила преди две години.

Иън потисна тъжната си усмивка заради думите, които употреби дядо му и заради явното му огорчение.

— Веднага ще й изпратя моите благопожелания — съобщи дядо му.

— Ще бъдат крайно прибързани — сдържано отвърна Иън.

Преумората, конякът и вниманието на дядо му си казаха думата и той, макар и без въодушевление, обясни как стои въпросът с чичото на Елизабет. С мрачно изумление установи, че не се налага да разказва слуховете около Елизабет или че от доброто й име са останали само дрипи. Дори дядо му знаеше всичко, което твърдеше госпожица Трокмортън-Джоунс.