Джудит Макнот - Ад и рай

— А той… той знае ли за мен? Знае ли коя съм… искам да кажа какво се е случило?

— В писмото му обясних за мен каква си и накратко го запознаха със случая отпреди две години. Щях и преди да му кажа, но не съм го виждала, откакто се върнах от Хейвънхърст. Той отиде да нагледа имението и в какво състояние са работите му, тъй като отсъствахме година и половина.

На Елизабет й прилоша от реалната възможност съпругът на Алекс да реши, че не е подходяща компания за неговата жена или че просто не е съгласен с плана. Тази възможност бе толкова неприятна, че тя се вкопчи като удавник за сламка в една непредвидена пречка и с облекчение каза:

— Няма да стане.

— А защо?

— Нямам какво да облека.

— О, имаш — отговори Алекс с тържествуваща усмивка. — Донесох си една рокля от Франция. — Елизабет се опита да протестира, но тя не й разреши. — Не мога да я нося — каза спокойно младата жена. — Талията ми вече се разшири.

Елизабет погледна със съмнение тънката талия на приятелката си, която дообясни разумните си доводи:

— Догодина ще излезе от мода и нека поне една от нас да й се порадва. Вече изпратих кратка записка на Бентнър да прати Бърта тук с всичко необходимо. — После стеснително усмихната допълни: — Няма да те пусна да се върнеш на Промънад Стрийт, защото се страхувам, че ще ми изпратиш бележка, за да ми обясниш какво ужасно главоболие имаш и че ще си легнеш рано с ароматни соли за успокоение.

Въпреки тревогата си Елизабет виновно се усмихна на проницателната й забележка, защото бе решила точно така да постъпи.

— Ще се съглася с този план — изрече бавно, а в големите й зелени очи се четеше твърдост, — само ако вдовстващата херцогиня без всякакви резерви ме покровителства довечера.

— Остави това на мен — с въздишка на огромно облекчение каза Алекс.

В това време на вратата се появи икономът, който тържествено съобщи:

— Херцогинята пристигна, ваша милост. Поканих я в жълтия салон, както ми наредихте.

Алекс се изправи и сияйно се усмихна с увереност, която всъщност не чувстваше.

— Искам да разменя с нея няколко думи насаме, преди да се запознае с теб — каза тя и тръгна. — Преди да излезе, се обърна към Елизабет: — Бабата на съпруга ми понякога е малко… безцеремонна — неубедително завърши.

„Няколкото думи“, които Алекс трябваше да размени с херцогинята, отнеха не повече от пет минути, но Елизабет броеше секундите, като си представяше как приятелката й трябва да понесе възмущението на старата дама. Когато вратата на гостната се отвори, нервите на момичето бяха така обтегнати, че скочи права и се закова на място, чувствайки се недодялана и непохватна. До Алекс пристъпваше величествено най-страховитата персона, която бе виждала.

Вдовстващата херцогиня Хотърн несъмнено имаше царствена осанка, беше висока, със сковано изправен гръб, кафявите й очи се взираха проницателно, лицето й бе гладко, с много бяла кожа и с надменен израз.

Алекс ги представи, Елизабет направи реверанс, който тя прие с резервирано мълчание. Все така без да отрони дума, вдигна лорнета си и студеният й поглед проучи Елизабет от глава до пети. А през това време Елизабет изостави всяка надежда да получи нейната подкрепа.

Когато най-накрая благоволи да проговори, гласът й прозвуча като изсвистяване на камшик.

— Млада госпожице — каза направо тя, — Александра току-що ми обясни, че има желание аз да те представя повторно тази вечер в обществото. Както вече споменах на Александра, нямаше нужда да ми описва историята със скандала, който се бе вдигнал около вашата близост с някой си господин Иън Торнтън по-миналата година. Бях много добре запозната със случая, както и цялото общество. — Тя замълча, та грубостта й да нарани още повече гордостта на Елизабет, и след една доста дълга пауза продължи: — Онова, което ме интересува, е дали мога да очаквам повторение на подобна ситуация, ако се съглася с желанието на Александра.

Смазана от унижение и много гневна, девойката все пак съумя да се овладее и без да свежда поглед, спокойно и ясно заяви:

— Нямам власт над злите езици, ваша милост. Ако имах, преди две години нямаше да се окажа обект на скандал. И въпреки това нямам желание отново да се появявам във вашите кръгове. Все още ме побиват тръпки след последното ми излизане във висшето общество.

След като съвсем преднамерено произнесе „висшето общество“ с доста подигравателен тон, Елизабет замълча в очакване да бъде унищожена от старата дама, която сключи вежди над лорнета и в погледа й като че ли пролича одобрение. После рязко кимна и се обърна към Александра: