Джудит Макнот - Ад и рай

Елизабет не издаде чувствата си и се възползва от доброто му настроение да й разреши междувременно да отиде в Лондон. Сега, когато знаеше, че скоро ще се отърве от нея, чичо Джулиъс беше необичайно сговорчив.

— Добре, съгласен съм. Днес е десети; можеш да останеш там до двайсет и четвърти. Ще ти изпратя съобщение, ако Марчмън направи предложение.

— Аз… аз си мисля… бих искала да се посъветвам с Александра Таунсенд за формалностите около сватбата. — Елизабет измисли това оправдание, като се надяваше приятелката й да й помогне да избегне женитбата с някой от двамата кандидати. — Тя е в Лондон за сезона и мога да остана при нея.

— Настани се в моята лондонска къща — великодушно предложи той. — Тъкмо ако междувременно Билхейвън пожелае да те ухажва, ще може да те посещава. А защо да не си поръчаш и сватбената рокля? Гледай да не е много скъпа — намръщено добави той. — Няма смисъл от шумна сватба в града, една скромна церемония тук в Хейвънхърст ще свърши същата работа. И като се замислих, защо ли ти е и сватбена рокля. Майка ти облече своята само веднъж и можеш да я използваш.

Елизабет не си даде труд да му припомня, че пищната сватба на майка й е била в църквата „Сейнт Джеймс“ в Лондон, а роклята й е била разточително разкошна, цялата обшита с перли и с шлейф, дълъг пет метра, и че подобна рокля щеше да изглежда смешно при една скромна сватба. В момента живееше с надеждата да избегне каквато и да е церемония, така че не й се говореше за сватбени рокли, просто искаше час по-скоро да отиде в Лондон.

От пет дни вече беше при Алекс, обмисляше какви ли не невъзможни планове и ето че Алекс изведнъж реши Елизабет на всяка цена да се представи отново в обществото на бала тази вечер. А изгледите от ден на ден се влошаваха, особено след като в желанието си да я ухажва, сър Франсис пристигна вчера в Лондон и буквално обсади къщата на чичо Джулиъс на Промънад Стрийт.

— Елизабет — много решително каза Алекс, — признавам, че идеята ми хрумна едва преди три часа и не съм обмислила детайлите, но ако бъдеш така добра да изпиеш чаша чай, в това време аз ще ти обясня колко е логична подобна постъпка.

— Да отида на бал — заяви момичето и се отпусна върху изящно малко канапе, тапицирано със зелена коприна — не е решение, а кошмар.

— Няма ли да ме оставиш да ти обясня? Спорът е извинение, тъй като аз вече съм предприела някои действия и не желая да ми противоречиш.

Елизабет с нервен жест прибра кичур коса от челото си и кимна покорно. После Александра направи знак към чая, който бе сервиран, и Елизабет взе чашата си и отпи.

— Добре, обяснявай!

— Без да всявам паника, остават ни само девет дни да отменим смъртното ти наказание. Девет дни, за да намерим по-желан кандидат.

Елизабет се задави с чая.

— Друг кандидат ли? Ти се шегуваш! — възникна тя, като не знаеше да се смее ли или да плаче.

— Изобщо не се шегувам — сериозно отговори Алекс. — Когато се представи в обществото, получи петнайсет предложения за четири седмици. Пада ти се по обожател на два дни и сега независимо от скандала не виждам причини за девет дни да не се появи поне един, когото да харесаш. Сега си по-хубава, отколкото беше като момиче.

Елизабет пребледня при споменаването на скандала.

— Не мога да го направя — разтрепери се тя. — Не мога да застана пред хората. Не съм готова още.

— Няма да си сама — насърчи я приятелката й и започна да я убеждава в необходимостта и изпълнимостта на намеренията си. — Когато преди три часа ми хрумна този план, свърших доста работа. Сезонът едва сега започва и не всички са дошли, но аз вече изпратих съобщение на бабата на моя мъж да ми се обади, веднага щом пристигне. Съпругът ми е в Хотърн и преди да се прибере тази вечер, ще се отбие в своя клуб. Изпратих му съобщение с подробно описание на ситуацията и го помолих да се срещне с нас в десет и половина на бала у Уилингтънови. Изпратих съобщение и на Антъни — моя девер, за да ни придружи. Ето ти четирима души, които ще те пазят. Може да ти се струва недостатъчно, но едва ли можеш да си представиш какво огромно влияние в обществото имат съпругът ми и неговата баба. — Продължи да обяснява: — Вдовстващата херцогиня Хотърн има изключително високо положение в обществото и най-безсрамно обожава да налага волята си. Още не си се запознала със съпруга ми — нежно усмихната каза тя, — но влиянието на Джордан в обществото е по-голямо и от нейното, а той няма да разреши да бъдеш оскърбявана. Никой няма да се осмели дори най-малък жест да направи, ако той е с нас.