Джоана Макпийс - Испанската награда

— Благодаря ви, наистина е най-добре да почакам.

Мария приседна на тапицираната пейка под прозореца, а Консуело зае място в близост до вратата. През обкованите с олово прозорци се виждаше оживената улица. Трескавата суетня на големия град не преставаше да я възхищава и не губеше привлекателната си сила. Новата свобода, придобита в Англия — да излиза с дуенята си по улиците, да купува шумно предлаганите от търговците стоки, — й беше особено приятна и тя не можеше да й се насити. Лондон беше наистина невероятен град, а смесицата от богатство и бедност по улиците му я привличаше по странен начин.

Слугата им поднесе вино. На излизане забрави да затвори вратата и Мария чу приглушените гласове в съседната стая — работния кабинет на сър Уилям. Английските думи идваха до нея една през друга и тя не им обръщаше внимание, докато едно име не я накара да застане нащрек.

— Трябва да бъдеш много предпазлив, Уил. Испанската лейди беше доведена в двора от Норууд, а аз имам всички основания да предполагам, че е креатура на Уолсингъм.

Мария чу ироничния смях на сър Уилям и скочи от мястото си.

— Тя е уверила Урсула, че не е имала нищо с него, макар че са прекарали много време заедно. Ние с теб не можем да повярваме в невинността й, но това е истината, сигурен съм.

— Ти си заслепен от любов, приятелю. Надявам се, че малката никога не се е виждала с отец Джон Балард.

Консуело стана да затвори вратата, но Мария й махна с ръка да не вдига шум. Тя се промъкна предпазливо до стола край вратата и посочи на дуенята си да заеме мястото й до прозореца. Друг глас, който й прозвуча познато, но в първия момент не можа да се сети чий е, продължи разговора:

— Уил познава задачата си и е наясно какво рискуваме. Мисля, че вече уредих всичко. Кралицата е известена за готовността на Парма да изпрати в Англия испански войски. Трябва му само пристанище, където да ги свали на сушата без риск да ги открият. Джифърд се е срещнал с Морган и е изпратил писмата направо на кралицата. Тя ги е получила въпреки строгия надзор на Полет и ще ми отговори лично. Настоях за това.

Мария вдигна вежди и заслуша с нарастващо учудване. Името Парма й беше добре познато. Парма беше испанският наместник на Холандия. Ала обясненията за връзката му с кралицата бяха повече от странни. Защо й трябваше на Елизабет да влиза във връзка с човек, който беше смъртен враг на кралството й, и защо Парма имаше намерение да изпрати войски в Англия? Най-после Мария се сети на кого принадлежеше гласът. Това беше Антъни Бабингтън, един от най-влиятелните придворни. Елизабет харесваше компанията му, изглеждаше поласкана от галантностите му. Ала Мария не можеше да си представи, че проницателната кралица би допуснала човек като него да й влияе, пък и мястото, което Бабингтън заемаше в двора, не му позволяваше да настоява за лична кореспонденция с Нейно величество.

Мъжете заговориха по-тихо, сигурно се бяха скупчили един до друг и стояха или седяха далече от вратата. Сър Ричард беше приятел на Уолсингъм, това беше ясно. Но какво общо имаше това с чувствата на сър Уилям Лестър към младата испанка?

Една мисъл прониза Мария и тя се стресна. Сър Ричард не харесваше младия Лестър, а в последно време се държеше към него с открита враждебност. Самата тя го бе обвинила, че подозира сър Уилям в предателство към короната, и сър Ричард не бе отрекъл изрично това страшно обвинение. Главната задача на Уолсингъм беше да осигури живота и властта на английската кралица и всички знаеха, че той е фанатичен противник на шотландката Мери, която в момента беше в затвора. Сигурно разговорът на мъжете се отнасяше именно до затворената кралица. Чутото означаваше, че Лестър и приятелите му водят кореспонденция със затворницата, т. е. влезли са в забранени отношения с нея! Мария изпита панически ужас. Нима Уилям съзнаваше колко страшни щяха да бъдат последствията за него и за сестра му, когато заговорът бъде разкрит?

След няколко минути Уилям заговори по-високо, сякаш беше сменил мястото си и стоеше по-близо до вратата.

— Мисля, че взехме правилното решение. Отрочето на Смитън трябва да умре, и то скоро. Обидно е, че Елизабет продължава да заема английския трон, и бог няма да търпи повече този позор. Всички честни хора в двора знаят, че Хенри VIII е бил многократно предупреждаван да не се жени за онази уличница Ан Болейн!

Лицето на Мария побледня като платно. Думите на младия мъж бяха изпълнени с толкова омраза и презрение, че тя не можеше да повярва в чутото. Наистина ли това беше Уилям, братът на приятелката й Урсула?