Джоана Макпийс - Испанската награда

Тя не осъзна напълно значението на последното му изречение. Беше чувала, че предишната кралица на Англия, Мария, никога не е признала Елизабет за своя сестра. Раждането на Елизабет донесло ужасни страдания на майката на кралица Мария и причинило ранната й смърт. Дали твърдението на Лестър беше вярно? Наистина ли в Англия имаше хора, които хранеха подозрението, че тяхната кралица не е от династията Тюдор, не е дъщеря на крал Хенри, а е незаконно дете на кралица Ан Болейн и някакъв мъж на име Смитън? Майката на кралицата беше екзекутирана, защото беше заподозряна в изневяра към царствения си съпруг. Мария се прекръсти и безмълвно се помоли на бога да прости греховете на младата кралица, която беше намерила страшна смърт в подземията на Тауър. Въпреки това Елизабет беше общопризната като законна владетелка на Англия и наследница на крал Хенри VIII. Сега обаче Уилям Лестър обсъждаше с приятелите си заговор, който целеше да я убие!

Откъм кабинета се чу шум от разместване на столове. Очевидно гостите се канеха да се разотиват. Зарадваният Бабингтън обобщи резултата от срещата:

— Следващия път ще се срещнем на „Санкт Гилеадс Фийлдс“. Дотогава ще имам отговора на кралица Мери Шотландска. Ще поканя и Джон Харнрок и Севидж. Вие, Лестър, и вие, Барнуел, ще се свържете с Тишбърн. И да не забравяте връзката с Джоунс. Сигурен ли сте, че сестра ви не подозира нищо, Уилям?

— Нищичко. Кълна се.

— Много добре. Ще изберем ден, когато тя е на служба, за да ви пусне при кралицата без излишно безпокойство. Трябва да изключим всички изненади, нали разбирате?

Уилям повика слугата си, за да придружи гостите до изхода, и Мария скочи от стола си, обзета от паника. Беше чула твърде много. Изразът на лицето й щеше да я издаде, ужасът от току-що чутото стискаше гърдите й в желязна хватка. Трябваше да избяга оттук, да намери сър Ричард. Той щеше да я отведе при Уолсингъм. Кралицата трябваше да бъде уведомена незабавно за опасността, която беше надвиснала над живота и властта й.

Консуело гледаше загрижено питомката си. Тя разбираше твърде малко английски, за да проумее чутото, но съзнаваше, че Мария е уплашена до смърт, и беше готова да я защитава с всички средства.

— Излез навън и виж дали пътят е свободен — нареди с треперещ глас Мария. Консуело кимна. Без да губи време с безсмислени въпроси, тя се измъкна безшумно от стаята. Върна се само след минута и с кратко кимване показа, че всичко е наред и могат да излязат.

Мария намести бързо стола, който неволно беше ритнала с крак, и забърза към изхода, обзета от смъртен страх, че ще я видят и ще й попречат да си отиде. Когато най-сетне излязоха на улицата, облекчението й беше безкрайно. Навалицата беше толкова голяма, че никой нямаше да ги види. Без да се оглежда за Консуело, тя се втурна да тича, сякаш се боеше, че заговорниците ще я преследват. Ала само след няколко крачки се спъна в дългата си рокля, политна напред и падна в уличната кал.

В същия момент една силна мъжка ръка я улови и я изправи отново на крака. От гърлото й се изтръгна пронизителен вик. Когато посмя да вдигне глава и погледна право в пронизващите сиви очи на сър Ричард Норууд, тя се засмя през сълзи. Годеникът й вече не я гледаше с обичайната насмешка, а с нескрита загриженост, примесена с известна студенина. Без да го е грижа, че някой може да ги види, Норууд привлече уплашеното момиче до гърдите си.

— Няма нищо, мила. Успокойте се, моля ви! Какъвто и да е бил поводът за стремглавото ви бягство от онази къща, страшното мина. Дори да ви гонят всички дяволи от ада, аз съм тук и ще ви защитавам с всички сили.

Мария въздъхна щастливо и облегна глава на рамото му.

— Слава на бога, о, слава на бога! Толкова се молех да ви намеря бързо! Уил Лестър и приятелите му… Те са замислили… те искат…

— Шшт, тихо, скъпа, не тук. Всичко ще се оправи.

Мария го погледна смаяно.

— Откъде знаете? Та аз го чух само преди минути! — Тя потрепери от ужас. — Както изглежда, вие наистина знаете. Затова ли ме следите? — Макар че сърцето й се противеше, тя започна да разбира и бе замаяна от страшната истина.

Норууд свали наметката си и загърна раменете й, за да скрие изцапаната рокля.

— Елате с мен, ще ви отведа при Уолсингъм. Градската му къща е по-близо, отколкото дворецът.

Той махна на Консуело да ги следва и подаде ръка на Мария.

— Наранихте ли се? Можете ли да ходите?

Мария поклати глава. Беше разтърсена до дън душа и трепереше с цялото си тяло, но, опряна на силната му ръка, можеше да отиде накрай света.