Джоана Макпийс - Испанската награда

— Тишбърн?

— Да, мисля, че точно така се казваше.

Двамата мъже размениха многозначителни погледи. Мария поклати глава и в очите й блесна колебание.

— Имаше още едно име, което завършваше с нещо като… „кнок“. Не съм съвсем сигурна, но…

— Казахте, че в заговора участва и свещеник. За него ли говорите сега, доня Мария? Разбирам колебанието ви, знам, че не желаете да го издадете. — Въпреки съчувствените думи, тонът на Уолсингъм издаваше непоколебимост. — Да не би да е бил отец Джон Балард?

Мария се изчерви и сведе глава.

— А не казаха ли как смятат да осъществят коварния си план?

Мария погледна някъде в далечината и подръпна неспокойно завивката на леглото. Урсула Лестър беше невинна. Брат й беше уверил съучастниците си, че сестра му не знае нищо за заговора, и тя му вярваше. Въпреки това младото момиче беше забъркано в заговор за измяна и ако я арестуваха, очакваше я Тауър, разпити… При тази мисъл Мария усети как кръвта замръзна във вените й. Тя помълча малко и заговори колебливо:

— Мистрес Урсула, която няма представа за. заговора, трябва да отведе сър Уилям при кралицата, но не казаха под какъв претекст. Той се закле, че сестра му не е осведомена за заговора…

— В кой ден ще стане това? — попита мрачно Уолсингъм и Мария се уплаши още повече. Лицето му не предвещаваше нищо добро за момичето, което неволно щеше да се превърне в предателка.

Мария поклати безпомощно глава.

— На това място гостите започнаха да се разотиват и се уплаших, че някой ще ме види.

— Разбираемо е.

— Не искам да сторят зло на Урсула. Сигурна съм, че тя не знае нищо за заговора.

Уолсингъм стана рязко, отиде до прозореца и се загледа навън. Сър Ричард направи знак на Мария да пази мълчание, защото тя беше готова да се застъпи отново и много по-настойчиво за приятелката си.

Накрая Уолсингъм се обърна отново към присъстващите.

— Сигурна ли сте, че Лестър не ви е видял? И няма представа, че сте чули всичко?

Сър Ричард застана пред него и го погледна право в очите.

— Не позволявам да я излагате отново на опасност.

Мария замръзна на мястото си. Тези думи потвърдиха правотата на предположението й. Бяха я използвали, за да се доближат до Урсула Лестър. Сър Ричард я бе употребил за своите цели, бе я направил нищо неподозираща съучастница в работата му за Уолсингъм. Този мъж беше твърдо решен да напредне и не се спираше пред нищо. Дори беше готов да се ожени за момиче без зестра…

А тя му бе дарила цялото си сърце! Обичаше го толкова силно, че беше убедена в невъзможността си да живее далече от него и съзнаваше, че раздялата означава смърт за нея. Защо сър Ричард беше постъпил така, защо? Сигурно не можеше да забрави мъченията, на които го бяха подложили испанците, и изпитваше към нея единствено отвращение. Доведе я тук, посвети й много време и внимание, преструваше се, че изпитва искрена загриженост за благополучието й, и тя започна да вярва, че един ден непременно ще я обикне. Днес обаче й стана ясно, че всичко това е било преструвка, необходима за подсигуряването на по-нататъшната му кариера. Той беше служител на Уолсингъм и бе отишъл в Кадис с мисията да разузнае военните приготовления на крал Филип. Макар да беше джентълмен, той щеше да продължи да я използва, защото обичаше кралицата и работеше за утвърждаването на властта й. Беше готов да плати и цената, а именно да се ожени за доня Мария Сантяго и Талавера и да се обвърже завинаги с нея, макар че не я обичаше.

През това време двамата мъже се караха все по-ожесточено. Най-после разгорещеният им спор върна Мария към действителността и я накара да се заслуша.

— Доня Мария не се излага на опасност. Ще наблюдаваме Лестър и съучастниците му без прекъсване.

— Но той знае от слугата си, че е идвала в дома му, и ще предположи, че е могла да чуе нещо.

— Той е влюбен в доня Мария и мисли само добро за нея.

Сър Ричард направи нетърпелив жест с ръка.

— Този мъж е фанатик. Ако приеме, че го е предала, ще я убие, без да се замисля. Любовта към святото дело е над всичко в живота му.

Така е, каза си горчиво Мария, мъжете поставят над всичко любовта към делото.

Уолсингъм устреми проницателния си поглед към Мария и тя потръпна от внезапен студ.

— Доня Мария, заговорниците са опасни и вие съзнавате това. Ако откажете да ни помогнете, няма да имам друг изход, освен да арестувам мистрес Лестър. Тя може да знае нещо за плановете на брат си, защото го посещава често и познава приятелите му.