Алистър Маклейн - Устата на гроба

Старият Скурас кимна. Той сякаш живееше в някакъв сън.

— След половин час полицаите открили кой бил подписал смъртния акт, а до края на деня заловили и лекаря. Обвинили го в убийство. Съгласно френското законодателство това е възможно, когато липсва тялото на покойника. Лекарят веднага ги завел в частната си клиника, където държал под ключ мисис Скурас. Лекарят, старшата сестра и още неколцина други вече са арестувани. Защо, по дяволите, не ни потърси преди всичко това?

— Държаха Шарлот и заплашваха, че веднага ще убият жена ми. Пък и ти какво би могъл да направиш?

— Един господ знае — отвърна чистосърдечно чичо Артър. — Тя е добре, Тони. Калвърт говори по радиото в пет часа тази сутрин. — И чичо Артър посочи с палец нагоре. — Използува предавателя на Лаворски в замъка.

Скурас и лорд Кърксайд изумено зяпнаха. Лаворски, от чиято уста продължаваше да тече кръв, и Долман изглеждаха като ударени с мокър парцал по главата. По-широко отворени очи от тези на Шарлот не бях виждал. Тя ме гледаше по доста особен начин.

— Вярно е — каза Сюзан Кърксайд. — Бях с него, но той ми каза да не казвам на никого. — Тя дойде, хвана ме за ръката и ми се усмихна. — Още веднъж искам да се извиня за това, което казах снощи. Мисля, че сте най-чудесния човек, когото познавам. С изключение на Роли, разбира се.

Тя се извърна, защото по стълбите се чуха някакви стъпки, и мигновено забрави за втория най-чудесен човек в живота си.

— Роли! — извика тя. — Роли!

Видях как Роли разпери ръце да я прегърне.

Преброих ги и установих, че липсващи нямаше. Тук бяха всички — синовете на полицая Макдоналд, Ролинсън, синът на Кърксайд, както и изчезналите от малките лодки, за които знаехме. Зад тях пристъпваше дребна старица в дълга тъмна рокля и шал на главата. Отидох при нея и я хванах за ръката.

— Мисис Макекърн — казах й аз. — Скоро ще ви отведа у вас. Вашият съпруг ви очаква.

— Благодаря, млади човече — отвърна тя приветливо. — Ще бъде много мило от ваша страна. — И тя ме хвана за ръката, сякаш вече принадлежах само на нея.

Към нас се приближи Шарлот Скурас и ме хвана за другата ръка, не толкова собственически, но пред всички. Не ми беше неприятно. Тя каза: — Знаеше ли за мен? Кога разбра?

— Знаел е — намеси се замислено чичо Артър. — Каза, че е знаел. Но ти това на мен не си ми го обяснил, Калвърт.

— Не беше трудно, сър. Ако човек знае всички факти, искам да кажа — добавих бързо аз. — Всъщност към тебе, Шарлот, ме насочи сър Антъни. Посещението, което направи на „Файъркрест“, за да приспи евентуалните ни подозрения относно счупения радиопредавател, по-скоро ме изпълни с още подозрения. При нормални обстоятелства, сър, вие не би трябвало да идвате при мен, а да отидете в полицията на брега или поне до първия обществен телефон. След това, за да насочите разговора към прерязания телефонен кабел, вие започнахте да се питате дали неизвестният унищожител на радиопредаватели не е повредил и двата обществени телефонни поста на острова, за да ни откъсне напълно от света. За човек с вашата интелигентност подобна идея е пълна глупост, защото почти всяка къща в Торбей има телефон. Само че сте смятали, че ако вие самият споменете нещо за прекъснат кабел, това може да прозвучи подозрително и затова не го направихте. После сержант Макдоналд ми разказа как в Торбей всички ви уважавали, което беше в рязко противоречие с поведението ви във вторник вечерта на „Шангрила“. Просто реших, че има нещо гнило. Тази викторианска мелодрама, която вие и Шарлот разиграхте онази нощ, ме заблуди за не повече от пет секунди. Не беше възможно човек, който така много обича жена си, да се държи толкова лошо с друга очевидно хубава жена.

— Благодаря, сър — промърмори Шарлот.

— Някак си не се връзваше да я изпраща да донесе снимката на жена му, освен ако някой не му беше наредил. А това ви е било наредено от Лаворски и Долман. Не беше за вярване и че тя ще отиде и ще я донесе — онази Шарлот Майнър, която познавам, по-скоро би ви ударила по главата с нещо, сър. Следователно, щом вие не сте това, на което се правите, значи същото важи и за теб, Шарлот. По този начин злодеите смятат, че подготвят почвата за бягството ти от злия барон, така че, като дойдеш на „Файъркреет“ да станеш тяхното око и ухо и да ги информираш за всички наши ходове, тъй като не са сигурни дали няма да открием скрития от тях малък предавател в машинното ни отделение. След като разбират, че сме открили Хънслет — а по онова време те вече са си прибрали предавателя — не им е оставало нищо друго, освен да се опитат да те изпратят на борда на „Файъркрест“. За по-голяма убедителност ти насиняват и окото — гримът вече почти се е размил — правят няколко грозни белега на гърба ти и те пускат във водата с една малка найлонова торбичка около кръста ти, където са пистолетът и миниатюрният радиопредавател. Казали са ти, че ако не правиш каквото се иска от тебе, ще пострада мисис Скурас. Тя кимна: