Алистър Маклейн - Устата на гроба

— Може да се каже съвсем сигурен.

— Тогава защо дръпна проклетите завеси?

— Не е ясно кога и откъде ще дойдат потопвачите. Най-доброто време за потопяване на морски съд близо до сушата е времето между прилива и отлива, когато човек е сигурен, че потопяваният съд ще потъне точно както и където трябва. Сега тук тази сутрин това време е някъде около един часа. Но ако дотичат след малко, тоест малко след като сме дръпнали завесите, това ще докаже, че търсеният от нас радиопредавател и работещите с него приятелчета трябва да се намират някъде в този район, било в залива, било по крайбрежието.

— Как ще го докаже? — обади се сприхаво чичо Артър. — И защо ще дотичат, както казваш?

— Знаят, че Хънслет е в ръцете им. Аз поне го допускам, защото не мога по никакъв друг начин да си обясня отсъствието му. Мен ме смятат за мъртъв, но не са съвсем сигурни. И изведнъж виждат светлината в прозорците. Какво ли е това, питат се. Да не би Калвърт да се е върнал, от оня свят? Или пък са колеги на Хънслет и Калвърт, които още не познаваме? За тях няма значение кой е — те са длъжни да го елиминират. Веднага. При тези обстоятелства вие няма ли да дотичате?

— Не виждам защо се отнасяш към този въпрос с такава лекомисленост — оплака се чичо Артър.

— Много сте наивен, сър, ако ми позволите да използувам собствения ви израз.

— Първо трябваше да се посъветваш с мен, Калвърт.

Без да променя изражението на лицето си, чичо Артър се размърда почти незабележимо. Беше великолепен администратор, но изпълнителската страна на занаята му куцаше — хич го нямаше, когато се стигнеше до размяна на удари с чорапи, пълни с пясък, или хвърляне на хора от високи скали.

— Нали ти казах, че съм дошъл, за да се заема лично с операцията.

— Съжалявам, сър Артър. По-добре махнете онова нещо в личното ми досие. Дето се казва, че съм най-добрият в Европа.

— Направо ме трогваш — изръмжа чичо Артър. — Значи викаш, че след малко ще дойдат, а? Може би вече са тръгнали насам? Въоръжени убийци, а ние седим и ги чакаме. А пък аз дори нямам и пистолет, по дяволите!

— Няма да ви трябва, но вземете. — И му подадох люгера. Той го взе, провери пълнителя и опита предпазителя, а после го запремята неловко в ръце.

— Не трябва ли да се преместим някъде, Калвърт? Така сме живи мишени.

— Има време, докато дойдат. Най-близката къща или яхта са поне на миля от нас в източна посока. Ще трябва да гребат срещу прилива и вятъра, защото няма да смеят да използуват двигател, така че ги чака дълго гребане. А времето не стига, сър. Тази нощ имаме много работа. Нека отново повторим за Лох Хурон. Студентите ги изключваме, те не могат да отвлекат и гумена лодка, да не говорим за пет големи товарни кораба. Приятелят ни Доналд Макекърн се държи много подозрително. Изглеждаше ми силно притеснен, но е възможно докато ме заплашваше с пушката си, него също да са го заплашвали с половин дузина пушки. Макар че не вярвам, никой професионалист не би рискувал по този начин.

— Може би защото професионалистите знаят, че техен колега-професионалист би си помислил точно това. От друга страна, бил силно притеснен.

— Може да е било от това, че рибата не кълве. А може и да е замесен, макар и непряко. После идват ловците на акули. Имат лодки и ми се видяха доста яки. От друга страна, те живеят тук от години, защото наоколо е пълно с акули, и много лесно може да се провери дали редовно са изпращали рибеното си масло, а и по цялото крайбрежие ги познават и уважават. Едва ли са замесени в нещо. Следва Дъб Сгир. Лорд Кърксайд и хубавата му щерка Сю.

— Лейди Сюзан — каза чичо Артър. Трудно беше да си представя, че в монотонния му и безличен глас може да има хладен упрек, но той някак си го подтигна. — Познавам лорд Кърксайд, разбира се. Тонът му намекваше, че противното би било невъзможно. — И трябва да ти кажа, че дори и да не съм прав за сър Антъни, макар че и за това се обзалагам на сто лири, по отношение на лорд Кърксайд съм абсолютно убеден, че той е неспособен на каквото и да е непочтено или незаконно действие.

— Аз също съм сигурен. Според мен той е голям чешит, но е на страната на закона.

— Ами дъщеря му? Нея не съм виждал.

— Съвременно момиче. Със съвременни дрехи и съвременни приказки. Един вид, всичко ми е ясно и мога и сама да се оправям, благодаря ви. Само че изобщо не е толкова печена, колкото се прави. С една дума, старомодно момиче в модерно облекло.

— Значи са извън подозрение. — Чичо Артър въздъхна с облекчение. — Остават студентите, независимо от неверието ти, или Макекърн и ловците на акули. Аз лично бих се ориентирал към ловците на акули.