Ерик Сийгъл - Лекари

— Добро, представяне, Ландсман. Тези юристи така и не разбраха какво ги шитна.

— Откровено казано, сър, и аз не разбрах какво ми шътнахте — обади се Бенет. — Какво точно имаше в спринцовките?

— Ксенокаин, първокачествено болкоуспокояващо — и да благодарим на Бога за фармакологията и в частност за дюкозолидана — най-новото противовъзпалително средство.

До този момент Скип и Барни наблюдаваха мълчаливо от ъгъла. Но сега по-възрастният студент прошепна:

— Четох за тоя дюкозолидан. Мисля, че са го изпробвали на коне или нещо подобно. Но не знаех, че е пуснат по аптеките.

— Нима? — отвърна Барни със сдържан тон, противоречащ на назряващото му негодувание. — Може би, ако даде сериозни странични ефекти, Даулинг ще ти опише и ще обогати библиографията си с още една статия.

Когато двамата старши лекари напуснаха стаята, Скип и Барни приближиха до пострадалия си приятел.

— Как е положението, братко?

— Не ме боли вече — отвърна той с пресъхнала уста. — Инжектираха ми нещо.

Този път Барни дори не се осмели да попита какви още чудотворни лекарства са изпробвали.

— Каква е диагнозата? — поинтересува се Скип, като безуспешно се опитваше да звучи невъзмутимо.

— Скъсване на ахилесовото сухожилие и то, както личи, доста сериозно. Поне няма нищо счупено.

Барни разбираше малко от спортни злополуки. Беше му ясно, че сухожилието на Бенет не е било напълно скъсано, когато са му били инжекциите. Явно с тях така го бяха излекували, че нараняването беше станало сериозно и сега се налагаше оперативна намеса.

— Ей, момчета — каза Бенет с дрезгав, изморен глас, — защо не потегляте? Особено ти, Ливингстън. Ще трябва да ми водиш бележки следващите няколко дни. Може дори да пропусна великото отваряне на мозъка.

— Не се тревожи за това — намеси се деканът Холмс, пристигнал навреме за репликата си. — Още рано сутринта ще ти пратя най-добрия невролог в болницата. Той ще те държи в течение. Само си гледай спокойствието.

— Ще се оправиш ли сам, Бен? — попита Барни, който вече се чувстваше гузен, че напуска приятеля си.

— Няма проблеми. Ще се постарая да взема телефонните номера на всички по-хубавички сестри.

Неврологът разцепи черепа на Барни. Поне такова беше усещането му, докато наблюдаваше как професор Франсис Джеймс демонстрира разрязване на две главата на труп.

Това, което последва, не бе толкова впечатляващо. Под разполовения, подобен на кокосов орех череп се показа свещеният инструмент, наречен мозък, върховният орган, който прави човека по думите на Хамлет „благороден с разума си…, венец на всички живи твари“. Приличаше просто на малка плесенясала глава цветно зеле.

Джеймс описа набързо основния му строеж:

— Имаме два мозъка или, иначе казано, дясното и лявото мозъчно полукълбо са два огледални образа. Все още не знаем защо това е така нито дори какви точно са функциите на всяко полукълбо.

След това професорът посочи двата дяла:

— Забележете, че темпоралният е под хипоталамуса, който, макар че тежи само 2,83 г, е главният център за регулация на апетита, секрецията на жлезите, сексуалността и безброй емоционални състояния, включително и така нар. „център на гнева“.

Барни се чудеше дали единствено на него му прави впечатление, че науката може с математическа точност да определи мозъчния участък, възпламеняващ гнева, а все още не е открила центъра на любовта.

На обяд в стола Барни се постара да се скрие в най-отдалечения ъгъл, но Лора го откри.

— Какво стана снощи?

— Спечелихме — отвърна той сухо.

— Знаеш какво те питам. Какво стана с Бенет?

— Извинявай, Кастелано, но не съм домашният му лекар. Освен това аз самият съм издран от глава до пети и чувствам душата си провиснала като херния.

Лора седна срещу него на масата.

— Ливингстън, мисля, че следването те прави необщителен, параноик и темерут.

— Това е естественото състояние на нещата. Така имам всички шансове да стана президент на АМА 46 46 Американска медицинска асоциация — Ь.пр. .

— Моля те, Барни. Кажи какво стана с Бенет.

Той я погледна с кървясали очи, опасани с тъмни сенки, и отговори:

— Получи най-доброто лечение, което с никакви пари не може да се купи.

Лора скръсти ръце в знак, че е готова да чака и до следващата ледникова епоха само и само да чуе обяснението.

— Добре де, добре. Наблъскаха го с куп новоизфабрикувани лекарства. После го накараха да играе със скъсано ахилесово сухожилие. Това е.