Ерик Сийгъл - Лекари

Шелдън кимна и сложи образеца върху лабораторен поднос.

— Много потискащо — призна той откровено.

— Да — съгласи се Лора, — какво ли е да ти е на главата?

— Жената сигурно е била под упойка, — успокои я Грети.

— Не — отвърна замислено Лора, — имам предвид как ли се е чувствал хирургът, който я е оперирал?

В крайна сметка Скип Елсас успя да набере всичко на всичко осем гладиатори, готови да кръстосат шпаги с Мак Годзилата, човека-танк, и компания. Тези, които бяха играли вече веднъж срещу юристите, рядко приемаха предизвикателството втори път.

В паметната нощ преди мача вечеряха в заведението на Хауърд Джонсън на „Мемориъл Драйв“: малка пържола, картофи на фурна и шоколадова мелба. Барни беше едновременно окуражен и изненадан, когато Скип съобщи, че вечерята им е спонсорирана от кабинета на декана.

— Значи наистина се вживяват? — помита Бенет.

— Само колкото на живот и смърт. Според неофициални слухове Холмс се обзалагал всяка година на една хилядарка с колегата си от факултета за адвокати.

— Господи! — ахна един от атлетите. — Значи ще ни убие, ако загубим.

— Може да се каже и така — отвърна Скип с безизразно лице — ако не спечелим, имаме всички шансове да ни предложат като трупове на първокурсниците догодина.

Гимнастическият салон „Хеменуей“ беше препълнен. Публиката се състоеше най-вече от юристи и гаджетата им, тъй като Медицинският факултет се намираше далеч отвъд реката в Бостън.

Гостуващите медици бяха посрещнати на игрището от вълна дюдюкания и алкохолни пари. Но привикнали да запазват клинично хладнокръвие, те започнаха дисциплинирано да разгряват. Докато разтягаше мускулите си и разгряваше, Барни забеляза, че на първата редица в средата седи не само деканът Холмс, но и всички посивели величия на целия Медицински факултет. „Какво пък, по дяволите, не ми е за първи път. Тия дърти пръдльовци не могат да ме уплашат. Добре, че убедих Кастелано да си остане вкъщи да учи.“

И тогава се случи неизбежното.

Той беше толкова грамаден, че с исполинското си туловище почти закриваше лампите на тавана. Танкът Мак Уилкинсън, 157-килограмов колос, в сравнение с който статуите в храма Лукеор изглеждаха като джуджета, излезе тромаво на игрището, а баскетболната топка беше като зрънце в гигантската му лапа.

— О, Боже! — простена Барни. — Тоя е страшно дебел. Искам да кажа, патологично дебел.

— Защо не отидеш да му го кажеш лично? — усмихна се Бенет.

— Може… след мача. След като го поразиграя първото полувреме.

Планът на медиците беше прост. Като приемаха, че юристите не са във форма — Уилкинсън беше главният, но не единствен пример, смятаха да протакат играта и след това да се възползват от неминуемата умора на противника през второто полувреме.

И наистина, така пестяха силите си, че в началото на двубоя Скип Елзас дори не си направи труда да улови топката, а остави Уилкинсън да я запрати на свой съотборник. За огромно облекчение на медиците, когато съдийският сигнал обяви края на първото полувреме, юристите водеха само с шест точки.

В съблекалнята Скип каза на играчите си с професионална загриженост:

— Гълтайте много течности, момчета. Тук е горещо като в пещ. Нищо чудно, ако юристите са надули нарочно парното, Адски съжалявам, че не взехме солни таблетки.

— Аз имам лекарства — произнесе познат глас откъм отсрещната редица гардероби.

Беше деканът Холмс с черна чанта в ръка. Миг по-късно баскетболистите поглъщаха съединение, което щеше да възстанови не само намалелия натрий, но и изчерпаните електролити.

— Как е положението, момчета? — попита деканът бащински.

— Играят страшно мръсно, сър — изказа Барни мнението си, което деканът едва ли оцени като експертно.

— Забелязах, Ливингстън — отвърна той. — Тази година, изглежда, са по-зле от всякога.

— Да, и затова се крият зад Уилкинсън като зад огромна секвоя.

— Наистина — съгласи се Холмс, — но ако продължим сравнението, Мак е здравата сраснал със земята. Не можете ли да се възползвате от неподвижността му, Скип? — обърна се той към капитана на отбора.

— Да, сър. Запазили сме някои бързи разигравания на топката за второто полувреме.

— Хубаво — кимна деканът. — В такъв случай по-добре да ви оставя да си гледате работата.

В самото начало на второто полувреме стана ясно, че и двете, страни са изтощени. Победата щеше да е не на страната на по-бързия отбор, а на този, който е в по-добра форма. И докато минутите се точеха мъчително бавно, играта сякаш се изроди от баскетбол в някакъв човекоубийствен футбол без защитни екипи.