След тези думи професорът понижи глас и принизи стила си:
— И нека се надяваме, че ще бие и за някого в тази стая. Както моето поколение стана свидетел на победата на Джонас Салк над детския паралич, може би някой от вас ще отърве човечеството от друга напаст.
Това беше веруюто на Медицинския факултет в Харвард. За това бяха предопределени.
Общоприета, макар и груба, е метафората, че за да станеш лекар, трябва бая да нагазиш в лайната.
През втория семестър първокурсниците откриха, че въвеждането им в професията включва буквално работа с изпражнения. Нещо повече, направо с техните собствени.
Бактериологията въвежда студента в необятното разнообразие от микроорганизми в цялото тяло, най-вече във фекалиите и слюнката. „Ако щете — предупреди ги професорът, — десет пъти на ден да си миете зъбите, в устата ви пак ще пъплят близо сто милиарда бактерии.“
Първото лабораторно занятие беше да проведат бактериологичен анализ на фекалии. Разделиха ги по двойки, като задължение на единия партньор беше да достави материала.
За да има пълна демокрация, избраха лабораторните двойки по азбучен ред. Барни очакваше, че ще изпълнява неприятното задължение заедно с добрия си приятел Бенет, тъй като предположи, че имената „Ландсман, Бенет“ и „Ливингстън, Барни“ ще бъдат едно до друго в списъка на групата. Съвсем забрави, че между тях беше „Лазаръс Сет“ 45 45 „Lazarus“, понеже се пише със „/“, идва при азбучна подредба след „Langsman“ и преди „Livingston“ — П.пр.
.
Барни познаваше Сет само по физиономия. Беше слабичък попрегърбен младеж с очила и със зле поддържана светлоруса коса. Седеше на първия ред на всички лекции и изписваше страница след страница като обезумял, но никога не вдигаше ръка нито задаваше въпроси по време или след това занятие.
Когато се срещнаха на масата, Барни откри, че Сет е дори по-нисък и слаб, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Всъщност телосложението му напомняше много на Барни за известните рекламки с Чарлз Атлас от комиксите в детството му. Сет би могъл да позира за някой от хилавите „44 — килограмови сополанковци“, в чиито лица хулиганът на брега не спира да рита пясък.
Сет предложи стеснително да достави материала и дори да приготви самите препарати, ако Барни е гнуслив.
— Не, не — побърза да възрази Барни, да не би да се поддаде на изкушението. — Аз ще направя половината препарати, Сет, а ти направи другата.
Колегата дребосък кимна и двамата се заловиха за работа. За броени минути всякакво чувство на гадене изчезна още повече че багрилните вещества, които използваха, видоизменяха фекалната материя в ново вещество. Барни зася с памучен тампон пробата на Тайер-Мартинова среда, за да провери дали ще порасне микроорганизмът причинител на една от най-гадните венерически болести, след това се залови да приготвя препарати, които щяха да покажат, че чревните бактерии са едновременно дружелюбни и коварни.
По-голямата част от следобеда двамата работиха мълчаливо. В пет вече бяха свършили с препаратите и бяха засели различните петрита за следващите упражнения и зловония (асистентът в лабораторията ги предупреди, че когато пораснат, „някои култури започват така да миришат, че и на мен ми прилошава“).
Докато се мъчеха да изчистят следите от труда си, Сет отбеляза:
— Значи в устата си имаме повече микроби, отколкото са звездите в цялата вселена. Не е ли фантастично!
— Само да не се наложи да ги помним до една с имената — каза Барни полу на шега.
Но както пролича от първото домашно упражнение, май щеше да се наложи да ги учат.
Трябваше да назубрят такива мистерии, като кои FpaM-отрицателни пръчици се срещат в червата и кои Грам-положителни коки обикновено се намират в храчката. Кои бактерии растат на гроздове, кои в редици, кои показват характерен растеж върху агар, кои препълват петрито и кои бактерии изискват анаеробни условия.
„Няма начин да се измъкнеш“ — мислеше си Барни.
Предварително бяха наясно какво ще представлява изпитът накрая — ще трябва да разпознаят загадъчен препарат. Господи, каква колосална загуба на време! Нима някой, та дори и асистентът Брус, действително помнеше всичко това след изпита? Все едно да научиш наизуст телефонния указател, след като ясно съзнаваш, че телефонните справки работят двадесет и четири часа в денонощието.
В полунощ, докато учеше, на вратата му се почука. Не беше в настроение да дава обичайната безплатна терапия на потиснатите — самият той имаше немалко нужда от такава, та затова се провикна:
Читать дальше