Ерик Сийгъл - Лекари

Но все пак чудесно е да се наслаждаваш на уюта и топлотата на семейната среда. Родителите са не само струпване на клетки, молекули и жива тъкан, а и въплъщение на любов и грижа. Докато гледаше как по-малкият му брат нагъва шестнайсет палачинки на закуска, Барни се чудеше, че Уорън и за миг не помисля как ще се отрази на обмяната на веществата му предизвиканият по този начин гликогенен процес. Истинска радост беше да се водят разговори, които не изискват да бълваш непрестанно факти, формули или химични съединения.

Уорън като че ли бе добил увереност, което впечатление може би се създаваше от наболите му мустаци. Във всеки случай достойно изпълняваше ролята на мъж в семейството — в отсъствието на Барни — и помагаше на Естел да се подготви за неизбежната продажба на къщата и за заминаването на юг. До следването в юридическия факултет оставаха още две години, но във въображението си и майката, и синът вече бяха напуснали Бруклин.

С изострената си отскоро способност за наблюдение Барни забелязваше неща, които преди не му правеха впечатление. Например пукнатините на стълбите за втория етаж.

Къщата явно навлизаше в преклонна възраст. Дори баскетболният кош на дъба беше останал без мрежа след един октомврийски ураган и стоеше разяден от зимите на дванайсет и повече години. Ръжда, прах, скърцащи дъски. Самият Бруклин сякаш остаряваше. Повечето от приятелите им бяха заминали.

И Луис не беше същият. Все още се представяше за El Penon, La Roca de Gibraltar 44 44 Гнбралтарската скала (кси.) — 1> пр. . Но бръчките по челото му бяха по-дълбоки и вече нямаше желание да отговаря на повиквания по всяко време на нощта.

Липса на всеотдайност? На енергия? Ако го попитаха направо, би го обяснил с липсата на време. Преди дори не поглеждаше календар, а сега погледът му беше прикован към движенията на пясъчния часовник. Чакаше с нетърпение съботите и неделите. Откак делеше практиката си с един темпераментен младеж от Пуерто Рико, оставяше на него да поема съботите и неделите. А в това време Луис седеше сам в кабинета си и прелистваше безцелно списания, докато телевизорът предаваше футболни мачове като музикален фон. Чашата до ръката му не оставаше никога празна.

Неделята престана да е по-специален ден за Инес Кастелано — по простата причина, че сега тя прекарваше цялата седмица в молитви на покаяние.

Огънят, който отдавна я изгаряше, напоследък запламтя с особена сила благодарение на пристигналия отец Франсиско Хавиер, харизматик, беглец от Кастрова Куба.

— Да благодарим на Бог — рече веднъж Естел на Луис, — че отецът дойде навреме да спаси душите ни.

— Не и моята, querida — отвърна той с присмех. — Душата ми отдавна е неспасяема. Помоли Франсиско Хавиер да провери това, когато си бъбри следващия път с Всевишния.

Но Луис се успокои и дори беше доволен, че жена му въобще говори — макар и главно за огъня в пъкъла. По-добре аутодафе, отколкото аутизъм.

Безобидните насмешки на Луис не намалиха ентусиазма на Инес. Ако не беше в църквата да се изповядва или да пее „Аве Мария“, тя четеше испанската си Библия.

— Майка ти се учи за монахиня — отбеляза Луис.

Слабата му усмивка не можа да прикрие нотката на раздразнение в гласа му. От това, което видя, Лора заключи, че в думите му има повече истина, отколкото шега.

Инес прекарваше дните си в изкупление на грехове — нейните, на семейството, на целия свят. Отначало Луис опита да ходи с нея на църква, за да са заедно по време на молитва. Но дори когато тленното ѝ тяло стоеше само на няколко сантиметра от него, душата ѝ витаеше в друг свят. Малката им дъщеря се беше преселила при Бог. И съпругата на Луис явно се молеше за деня, в който ще я последва.

Веднага щом семействата Кастелано и Ливингстън приключиха коледната вечеря, Инес стана от масата и започна да слага палтото и шала си. Не биваше да закъснява за коледната вечеря и Благословението.

— Нека дойда с теб — предложи Естел.

— Не, не, моля те, не се чувствай задължена.

— Не, честно, ще ми бъде приятно. Хорът пее великолепно, а и обичам да слушам латински.

Тя не добави, че латинският винаги ѝ напомняше за Харолд, който — най-вече по това време на годината — присъстваше живо в съзнанието ѝ.

— Добре, Естел, но нека побързаме. Отецът няма да се зарадва, ако закъснеем.

— На майка ми съвсем ѝ се е разхлопала дъската — заяви Лора на Барни, щом двамата започнаха да раздигат съдовете от трапезата.

Уорън беше изчезнал за поредната си „важна среща“. Доктор Кастелано се беше усамотил в светата светих на кабинета си.