Ерик Сийгъл - Лекари

— По дяволите! Не мога повече! Този помияр е прекалено симпатичен.

Професор Крукшънк отговори с трудиционната си реч за прогреса на човечеството.

— Не бива никога да забравяме, че не вършим това от жестокост към животните, а от грижа за хората. Трябва да се учим как се оперира върху живи същества — и след това добави вече не с толкова проповеднически тон: — А сега, забивайте ножа.

И с тези думи излезе от стаята.

Студентът върна неохотно вниманието си към упоеното на масата куче зайчар. Едновременно се стресна и си отдъхна, като видя, че, докато е слушал проповедта на професора, един от колегите му старателно бе раз рязал корема на кучето. Взря се в лапата на зайчара, прободена като на всички останали кучета от игла, закрепена за една тръбичка, през която във вената на упоеното животно се вливаха глюкоза и физиологичен разтвор.

Още една разлика между кучетата и труповете — мъртвите хора не кървяха. А сега през целия следобед в притеснението си неумелите студенти неволно срязваха кучешките артерии и опръскваха обилно себе си, а понякога и съседите си с кръв.

— О, Господи! Мразя го това нещо! — прошепна Лора на Барни.

— Не се шашкай, Кастелано. Само две седмици още. Само си повтаряй наум, че не им причиняваш болка.

Точно в този миг вледеняващ вой процепи тишината. Последва женски писък. Първият дойде от колито на Алисън Редмънд, а вторият — от самата Алисън, чиято ярост сега се насочи към „анестезиолога“ в екипа ѝ.

— Нали ти казах, че не е заспало. Видя ли, видя ли! — крещеше тя. — Не му даде достатъчно!

Асистентът новобранец се втурна към масата със спринцовка в ръка. В следващия миг иглата беше вече забита и животното утихна. Но не утихна възмущението на Алисън от причинената на кучето ѝ болка.

— Не му би достатъчно морфин — оплака се тя.

— Уверявам ви, че морфинът беше достатъчно, мис Редмънд — отвърна хладно асистентът, — не съм новак в тая работа.

— Тогава защо, по дяволите, то се събуди?

— Не се събуди — обясни той, все така невъзмутим и спокоен. — Това, което видяхте, беше просто рефлекс.

— Как не! Да крещиш, да риташ и да стенеш от болка, било рефлекс, а?

— Малка поправка, мис Редмънд. Рефлексните стонове и мятания бяха от животното, но писъците дойдоха от вас.

Той се обърна и понечи да излезе, но Алис избухна:

— Гадняр! Обзалагам се, че даже се кефиш когато ги боли. Що за доктор си ти, бе?

— В интерес на истината, мис Редмънд, аз не съм лекар. А сега хайде всички на работа. Ако ви потрябвам, ще бъда в лабораторията на професор Крукшънк.

Веднага щом двукрилата врата се затвори зад гърба му, Ханк Дуайър попита слисано колегите си:

— Какво, но дяволите, искаше да каже с това, че не е лекар?

— Ха, аз ли да те отворя по въпроса? — попита Лора. — И Крукшънк не е лекар. Почти никой от преподавателите ни не е лекар в обикновения смисъл на думата — всичките са научни работници. С други думи, не са някакви си прости практикуващи, които се занимават с пациенти, а чисти учени.

Последна имаше думата Алисън Редмънд:

— Майната ѝ на чистата наука.

На обед Лора беше още потисната.

— Чувствам се като лейди Макбет — като че ли не мога да измия кръвта от ръцете си.

— Е, Лора, не преувеличавай — смъмри я Барни. — Виж, аз взех много внимателно парче от тиреоидната жлеза на нашето куче и то дори не трепна. Следващия път ти ще му извадиш далака и пак нищо няма да усети. Тези упойки са наистина силни.

— Освен това — намеси се Бенет — защо мислиш, че ще бъде по-различно, когато на операционната лежи човек?

— Защото, първо, ще оперираш ти — нали искаш да ставаш хирург. Второ, тогава ще имаш законно основание да оперираш. И най-важното, за пациента ти ще се грижат по цяло денонощие. В лабораториите с животните сигурно няма дежурни през нощта сестри.

— Не бъди дете, Лора — смъмри я Питър Уаймън. — Имали някакво значение, след като другия петък ще им разцепим ребрата, ще им извадим сърцата и всичко ще приключи?

— С удоволствие бих извадила твоето сърце, Уаймън — възнегодува Лора. — Само че сигурно ще ми трябва бормашина за целта — тя потъна отново в мрачните си размисли: „Чудя се, дали нашето кученце разбира какво му се случи? Дали са му дали нещо, за да го приспят?“

— Не мога да повярвам на ушите си — оповести Уаймън на всеослушание и прибави: — Кастелано, обзалагам се, че дори си плакала на „Ласи се завръща у дома“.

— Точно така, Уаймън, представи си.

— Ха, мислех те за желязната лейди на курса.