Ерик Сийгъл - Лекари

— Как е тя? — попита Линк.

Хершел се усмихна:

— Цяла сутрин си говорим. Температурата ѝ спадна значително и младият доктор изглежда обнадежден. Моля, елате да ви запозная.

Хершел представи американския си спасител с дълги изречения на немски, за които Линк се досети, че са преувеличени хвалби.

Хана се опита да се усмихне и прошепна дрезгаво:

— Хершел ми каза колко много сте сторили за мен.

— Нищо подобно, госпожо. Заслугата е негова, аз бях просто посредник.

— Какво говорите! — възмути се Хершел. — Ако някога отново намерим щастие, заслугата ще е изцяло ваша.

Линк се трогна.

— Имате ли нужда от нещо, приятели? Добре ли ви хранят?

— О, всичко е наред. Демоните ги няма и вече можем спокойно да дишаме. Това е важното.

Внезапно Линк Бенет започна да се облива в пот. Може би мястото беше прекалено отоплено. Не, едва ли нацистите са си правили труда да отопляват бараките. Май не трябваше да облича зимния си шинел. Зави му се свят и почувства нужда да излезе на чист въздух. Отиде колкото се може по-бързо до вратата, отвори я и прекрачи навън в свежата априлска утрин. В следващия миг се строполи и остана да лежи прострян на земята.

Дойде в съзнание бавно, като остана полуунесен. Усети под главата си възглавница — значи лежеше в легло, а някъде наблизо се чуваха гневни гласове.

— Дявол да го вземе, не ни стигат всички тези болни, ами и тоя тъп черньо, полковникът, трябваше да си лепне тиф. Като имаш предвид, че това е инфекция, която, ако си поне малко здрав, можеш да надвиеш, представям си колко усилия е положил да се разболее.

— Простете, че се меся, сър, но само ако погледнете рентгеновите снимки, ще видите, че от доста време е карал с бронхопневмония.

— Слушай, Браунинг, хич не ми трябват проклетите му снимки. И от тоя край на стаята чувам как му свирят гърдите.

— Доктор Ендикът, спирометърът му показва около 50%. Едва диша. Няма ли с какво друго да му помогнем?

— За Бога, та ние го тъпчем с конски дози сулфонамиди. Единственият по-силен антибиотик, който познавам, е РДХ 30 на нацисткия доктор. Погледни истината в очите, човече, спукана му е работата.

До този момент Линк се потеше, но сега тялото му се разтърси от ледени тръпки. Моментално до леглото му дойде младият медик и помогна на сестрата да го завие с още едно одеяло.

— Ти ли си, Браунинг? — простена Линк.

— Няма страшно, полковник, ще прескочите трапа — рече успокоително Браунинг и го потупа по рамото.

— Ей, детко — изпъшка Линк, а широкият му гръден кош се повдигаше конвулсивно, — в тоя военен занаят съм отдавна и хич не ми разправяй, че не сте вече запазили леглото ми за някой друг.

На Браунинг му липсваха и опит, и самообладание, за да намери сили да отговори.

Внезапно Линк тихо простена:

— По дяволите!

— Какво, сър?

— Щом като трябваше да умра в тая проклета война, защо поне не умрях на фронта, че да има с какво да се гордее синът ми?

Младежът беше готов да се разплаче.

— Ще се оправите, сър, ще се оправите.

— Ти си един неумел лъжец, Браунинг. Трябва малко да помъдрееш, ако искаш да излезе от теб истински лекар.

Някой почука тихо и бавно открехна вратата.

— Съжалявам, не приемаме посещения — каза бързо, но учтиво младежът.

Хершел се престори, че не разбира, и влезе в стаята с букетче полски цветя в ръка.

— Моля ви, дойдох да видя приятеля си.

Браунинг сви рамене, кимна на Хершел и каза, докато излизаше от стаята:

— Аз ще съм наблизо, полковник. Ако има нещо, само извикайте.

Двамата мъже останаха сами.

— Цветя за вас, Линкълн — Хершел протегна ръка и се опита да се усмихне. — Знаете ли какво удивително нещо открих? Само на няколко метра от този ограден с бодлива тел свят растат цветя и цъфтят дървета. В света все още има живот.

„Не и за мен“, помисли си Линк и попита:

— Как е Хана?

— Добре, добре — отвърна жизнерадостно Хершел. — Почти няма температура. Утре може би ще я изведа на разходка. Ще дойдем да ви видим.

— Да, хубаво. Това би било чудесно — след това внезапно простена: — О, Господи, как ме…

На Хершел му беше необходима половин секунда, за да разбере, че Линк е в безсъзнание. Започна да вика за помощ.

Той стоеше разплакан и гледаше с широко отворени очи как медицинският екип се бори да съживи благодетеля му.

— Не напипвам пулса в сънната артерия.

— Нито в дорзалис иедис.

— Няма дишане.

— Да опитаме да инжектираме интракардиално ампула епинефрин?

— Мисля, че е безсмислено — чу се спокойният глас на доктор Хънтър Ендикът. — С пневмония и с тиф на всичко отгоре пукнат шанс няма да оцелее.