Ерик Сийгъл - Лекари

— Стойте тук! Аз командвам тук и не съм ви освободил още да си ходите!

От напрежението на гласните струни започна отново да кашля.

Ендикът бавно се извърна, лицемерно усмихнат, сякаш казваше „майната ти, негър мръсен“, но само процеди през зъби:

— Моля за извинение, полковник. Мислех, че сме свършили. С какво още мога да ви помогна, освен да ви дам нещо за кашлицата?

— Женен ли сте, Ендикът?

Докторът кимна:

— Имам три деца.

— Така. Представете си само за секунда, че вашата жена е категоризирана. Какво бихте направили, за да я спасите?

Докторът помълча, докато се ровеше в паметта си. Накрая продума:

Вижте какво… сър, тук никой няма време да прави хистеректомия…

— Значи това може да я спаси? — прекъсна го бързо Линк.

Изразът върху лицето на Ендикът му подсказа, че най-сетне е успял да го притисне до стената.

— Разберете — Ендикът възрази, колкото може по-спокойно, — кръвоизливът е толкова силен, че така или иначе надали ще преживее операцията.

— Само не ми казвайте, че нямате кръв — прекъсна го Линк.

— Не в такива количества, че да я хабим за безнадеждни случаи, полковник. А сега вече ще ме извините…

— Не съм ви освободил още — озъби се Линк. — Не съм свършил. Искам някой да извърши операцията. Бог е свидетел, че достатъчно са се намъчили. Заслужават поне да им се даде възможност да живеят.

Ръкавицата беше хвърлена. Въпросът стоеше, кой от двамата ще се окаже по-упорит. Очите на по-високия Линк святкаха.

— Добре, полковник — Ендикът се опита да прозвучи дружелюбно, — да речем, че намеря човек, който да извърши тази безполезна операция някъде около 11 часа довечера. Ами откъде според вас ще се намерят необходимите два-три литра кръв?

— Само ми кажете колко ви трябват, и аз ще се погрижа…

Лекарят се усмихна, убеден, че противникът му най-сетне се е хванал в капана.

— Полковник, офицер с вашия ранг трябва да е добре запознат с разпоредбите в американската армия. Забранено ни е да преливаме кръв от негри на бели пациенти при каквито и да било обстоятелства. Такава е изричната заповед на върховния главнокомандващ Франклин Делано Рузвелт. Загрявате ли?

— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, докторе, но пропускате една малка подробност. Тази жена не е от американската армия. Тя въобще не е американка. Нещо повече, правителството на собствената ѝ страна я е отписало като личност. Така че в нейния случай законодателството на Вашингтон не важи. Сега вие загрявате ли?

В последвалата тишина Линк почти чу как Ендикът скърца със зъби.

— Ако ви доведа пет-шест момчета, ще ви стигнат ли, докторе?

— Ъъъ… да. Ще ви уведомя за кръвната група — отвърна Ендикът вяло и се отдалечи с тежка стъпка.

Линк се обърна и съзря лицето на Хершел. Беше цялото обляно в сълзи.

— Е де, е де, човече, развесели се малко. Уредихме работата. Обещавам ти, че Хана ще се оправи.

— Нямам… нямам думи. От пет години ни измъчват военните, а ето че се появявате вие и правите всичко това за мен…

Линк се почувства и трогнат, и смутен. Сложи ръка върху хилавото рамо на Хершел, който не спираше да ридае.

— Този доктор Щенгел трябва да е бил голям умник. Дано, по дяволите, успеят да го спипат.

— Хич не ме интересува — хълцаше Хершел, — само Хана да е жива.

Малко след един през нощта вкараха Хана Ландсман на носилка в невероятно добре оборудваната операционна, където в кофа лед бяха вече приготвили седем банки кръв. Изпитото лице на Хана ѝ придаваше вид на шейсетгодишна жена, но Линк знаеше, че едва ли има и тридесет. Дори капките пот по челото ѝ изглеждаха сиви. Хершел стискаше ръката ѝ и ѝ шепнеше успокоителни думи, които тя, изпаднала в унес, едва ли чуваше.

Вероятно само за да си отмъсти, доктор Ендикът бе назначил най-младия хирург, Андрю Браунинг, да извърши операцията.

На Линк му се сви сърцето, когато видя, че младият доктор подпира до себе си оръфан атлас по хирургия. Студентът се нуждаеше от учебник с указания.

В този момент Браунинг се обърна към тях:

— Съжалявам, господа, но ще ви помоля да излезете.

Хершел стоеше и не помръдваше. Неочаквано към тях приближи медицинска сестра. Тя се вгледа в Линк и рече успокоително:

— Полковник, асистирала съм на Браунинг и преди. Може да е още нов в занаята, но се справя умело със скалпела и е изключително внимателен.

Линк кимна с благодарност и изведе полекичка Хершел от стаята.

Двамата излязоха и седнаха да чакат на стъпалата отпред. Пролетната нощ беше топла, а мирното небе — осеяно със звезди.