Ерик Сийгъл - Лекари

Вътре беше истинска лудница, писъците на болните се сливаха със заповедите на лекари и сестри, които крещяха един на друг. Линк откри бързо главния лекар.

Подполковник Хънтър Ендикът, ръководещ медицинските операции, беше висок мъж с очила и с бяла кожа. С изключително бяла кожа, тъй като беше от Джаксън, Мисисипи. Беше и изключително зает. Не можеше да си позволи да пилее време в празни приказки с някакъв си негър, пък бил той и офицер.

Докато Хершел плещеше обезумяло зад гърба му на немски, Линк запита със спокоен тон за състоянието на жената на бившия затворник. Отговорът на Ендикът беше по-скоро хаплив, отколкото вежлив:

— Опасявам се, че е категоризирана — обясни той сухо. — А сега моля да ме извините, но имам да спасявам хора.

Докторът понечи да се обърне и първата реакция на Линк беше да го сграбчи за ръкава. Но той я потисна и само изкрещя:

— Какво, по дяволите, значи категоризирана.

— Слушайте, казах ви вече, че съм много зает…

— Ще разрешите ли да ви напомня — издума Линк тихо, но твърдо, — че съм ви старши по чин. И ви заповядвам да ме осведомите за съпругата на този човек.

Ендикът въздъхна:

— Слушам, полковник — натърти той. — Категоризирана е термин, който употребяваме за класифициране на ранените. Няма защо да ви обяснявам колкo са болните тук, че всеки е вече заразен от тиф или в най-скоро време ще го пипне. Категоризирали сме пациентите в три групи — С, ПС, НС. Предполагам, че ще ви прозвучи жестоко, но в първата група са така наречените „спасяеми“, във втората — „полуспасяемите“, а в третата — тези, които по наша преценка са неспасяеми. Опасявам се, че съпругата на този човек спада към последната категория.

— Защо, какво ѝ е?

Докторът поклати глава:

— Наистина не мисля, че искате да чуете това, полковник. Сигурен съм, че и съпругът ѝ не желае.

— Грешите, Ендикът — Линк хвърли поглед към Хершел и настоя: — В този момент той може да понесе всичко.

— Е, както желаете — въздъхна докторът примирено. Встрани от тях имаше празна количка, използвана някога за пренасяне на… не искаха да мислят за какво. Ендикът седна мълчаливо на нея, а те останаха прави. Той продължи:

— А сега, господа, слушайте внимателно. Като се има предвид, че това е концентрационен лагер, мястото е снабдено с изключителна медицинска апаратура. Но не за нуждите на затворниците, а за опитите на нацистките „учени“. Докторите тук използвали концлагеристите вместо морски свинчета, за да провеждат с тях експерименти — замълча, за да попият думите му в съзнанието им. — Слушал съм непълни съобщения за други лагери и зная, че част от тези „изследвания“ са били жив садизъм. Но така нареченият доктор Щенгел, ръководил операциите тук, смятал, че работи за напредъка на медицината или нещо подобно. Убивал, измъчвал и осакатявал уж за доброто на човечеството. Както и да е, този мръсник получил заповед от Берлин да изнамери нещо по-добро от сулфамидите за лечение на венерическите болести. Разбирате, че и супермените могат да си лепнат гонорея — усмихна се той накриво, а Линк и Хершел само кимнаха. — Та този кучи син Щенгел бил педант и водел най-подробен отчет за всичко — ето как знаем в детайли онова, което са правили с жената. На двадесет и осми март ѝ инжектирали интравагинално Найсерия гонорея 42 42 Микроб, причинител на гонореята — Ь.пр. .

Лицето на Хершел представляваше восъчна безизразна маска.

— А на втори април започнали да я „лекуват“, ако мога така да се изразя, с експериментален антибиотик, който кръстили РДХ 30. Щенгел е записал точната формула. Но най-важното е, че съдържал малко, но фатално количество натриева основа, известна още като луга — веществото, с което майка ви навремето е чистила канализацията и си е слагала ръкавици, за да не се изгори. Както и да е, вместо само да спре инфекцията, веществото подействало разяждащо. Изгорило и оголило цялото покритие на матката. Лекарството-чудо прегорило епитела и започнало да разяжда кръвоносните съдове отдолу. В момента жената има анемия, инфектирана е, а температурата ѝ е 39° С. Няма как да я…

Той замълча за момент и тогава осъзна, че току-що съпругът ѝ го беше чул да произнася смъртната ѝ присъда. Затова добави няколко успокоителни думи:

— Съжалявам, сър, но болестта е в твърде напреднал стадий, за да мислим за благоприятен изход. А сега, ако ме извините…

Внезапно Хершел нададе вой като ранено животно и падна на колене.

Преди докторът да успее да направи ѝ две крачки, Линк изрева: