Ерик Сийгъл - Лекари

— Искам да разбера мога ли да вкарам момичето в леглото си?

— Разбира се — отвърна Ханк с ангелска усмивка. — Това е лесно.

— Лесно? Леле Боже, кажи какво да направя?

Ханк привърши с прическата си, прибра гребенчето в предния джоб и докато излизаше, подхвърли небрежно:

— Просто се ожени за нея.

Барни се прибра в Бруклин измръзнал и прегладнял.

В навечерието на Нова година Палмър Талбот остана като поразен от мълния.

На бала в Ловджийския клуб възторгът на бостънската аристокрация от високата му и зашеметяваща любима беше осезаем. Чувстваше одобрителните им погледи, докато се носеше вихрено с нея по дансинга под меките звуци на оркестъра на Лестър Ланин. Самият Палмър никога не бе я виждал така красива или, както призна той, така печална.

Събитието беше от такова значение за бостънския светски календар, че по-голямата му сестра Лавиния долетя от Англия със съпруга си, виконт Робърт Олдгейт и с невръстния им син, почитаемия Таркуин Олдгейт (който повърна цялата благородна закуска в 3.00 часа върху една вечно усмихваща се старша стюардеса).

С наближаването на вълшебния час празничното веселие се разгоря. В дванадесет без пет напълниха всички чаши с Дом Периньон и поканиха лорд Олдгейт да вдигне тост:

— На мама и татко — здраве и щастие. На Лавиния и Таркуин — … щастие и здраве. На Палмър и Лора… здраве, щастие и ъъъ сватба.

Шестте кристални чаши звъннаха над масата, Палмър засия целия и като погледна многозначително Лора, отбеляза:

— Пия за това.

Неочаквано Лора рече:

— И аз.

Палмър изпадна в такова въодушевление, че не спомена нищо до следващия следобед, и то чак когато оставяше с колата Лора пред института:

— Лора, сериозно ли го каза онова снощи? Тя вдигна поглед към него:

— Може би.

Щом отново се почувства на сигурно място в крепостта Вандербилт, Лора си помисли: „Казах го, но не съм съвсем сигурна, че го искам. Защо, по дяволите, го казах?“

— Имам рак — обяви Ланс Мортимър.

— Какво?

— Имам повече рак от всички други в института. На Барни му трябваха няколко секунди за да схване, че Ланс говори за предметни стъкла с проби от карциноми на пациенти.

— Чудесно, Ланс. Предполагам, че както обикновено имаш и по няколко резервни и за приятелите си.

— Точно така, включително сифилис и гонорея. Ей, очертава се страхотен семестър!

През цялото есенно-зимно полугодие студентите се оплакваха от „безсмислието“ на учебната програма — труповете по анатомия, сухото зубрене на химични съединения, пълното отсъствие на всякаква, дори далечна връзка с болести.

Новият семестър щеше да поправи това, макар и не дотам, че да ги изправи пред истински жив пациент.

— Патологията — от гръцката дума pathos, означаваща страдание — е болестната страна на хистологията. Миналият семестър разглеждахме микроскопски препарати със здрави тъкани. Сега ще изучавате същите тъкани в болестно състояние. С други думи, връзката между патология и хистология е като тази между прояденото дърво и махагона, или, по-меко казано, между туршията и пресните краставици, или киселото и прясното мляко например.

Така говореше Брендън Бойд, професор по патология, известен като най-енергичния лектор в университета, описан от един студент като „човек, който кара смъртта да живее“.

— В крайна сметка — продължи той, като премина към историческите измерения на предмета, — тази наука е била известна на египтяните преди приблизително 4000 години и ние разполагаме с техни текстове, в които се описват различни травми, тумори и инфекции. В това отношение Хипократ е бил истински новак и можем да му бъдем признателни само за това, че е създал строен метод за систематизиране на болестите. Великият Гален, личен лекар на римския император Марк Аврелий, разпознал наличието на гной в урината като признак за инфекция на пикочния мехур или бъбреците и открил причините за някои смъртоносни заболявания. — После додаде: — Ние, патолозите, сме си спечели ли заслужено славата на непогрешими. Случва се някои колеги от другите отделения да сгрешат диагнозата, но аутопсиращият неизменно намира верния отговор. С други думи, може и да не сме в състояние да ви излекуваме, но поне ще ви кажем от какво сте умрели.

Студентите се разсмяха одобрително.

— Нали ти казах — прошепна Ланс на Барни, — наистина е симпатяга.

— Има доста черно чувство за хумор.

— Ами нали е патолог.

— В зората на медицината — поде отново Бойд, — смятали, че болестите се причиняват от зли духове, невидими за окото. В края на XVIII век обаче въведените от Ван Льовенхук подобрения в микроскопа започнали да се прилагат в практиката и станало ясно, че духовете имат форма, размери и подвижност. Започнали да ги наричат с различни имена: „бактерии“ — термин, изведен интересно от гръцко-римската дума за подвижна пръчица, „вируси“ — от латинската дума за отрова, „фунги“ — от гръцката дума за сюнгер или латинската за гъба, както предпочитате, или най-общо — просто „микроби“. Сред първите съвременни бляскави рицари, убили невидимите змейове със също толкова невидимите си саби, бил Луи Пастьор. Многобройните му победи включват ваксината срещу антракса по животните, ваксината срещу бяс по хората, да не говорим за пастьоризацията на млякото. Французите, които с любовта си към алкохола издигат цирозата на черния дроб до нивото на изкуство, останали поразени от откритието на Пастьор, че ферментацията при производството на вино и бира се предизвиква всъщност от доброкачествени микроскопични клетки — дрожди. Оттук виждаме, че и микробите понякога могат да бъдат полезни. Във всеки случай фронтовата линия била установена. Мик робите били врагът — съобразителен, коварен, безмилостен, способен на безброй превъплъщения. Учените-медици били „добрите“, яхали бели като левкоцити коне и с очите си като с микроскоп претърсвали привидно невидимия свят за следи от врага. Трябва ни един Омир или поне „Оксфордския справочник по медицина“, за да отдадем дължимото на всички герои в тази вековечна борба. Ще възпеем ли сър Джоузеф Листер, вдъхновения от Пастьор англичанин, който прозрял очевидната за всички днес истина, че в операционните зали не бива да има микроби? Великото му постижение е обезсмъртено далеч по-скромно от това на Пастьор в препарата, познат на всички, страдащи от неподходящ за целувки дъх — „Листерин“. Никоя епопея на антисептичните средства не може да пропусне мис Флорънс Найтингейл, която почти саморъчно строявала военни и цивилни в санитарен ред. Да споменем и Ерлих, изстрелял вълшебния куршум в сифилиса. Не питайте за кого, била Нобеловата камбана — била е за него през 1908 година.