Ерик Сийгъл - Лекари

— Наистина ли мислиш, че можеш да играеш шейсет минути, без да се сблъскаш с Мак Танка? — попита недоверчиво Скип.

Барни кимна:

— За славната ми кариера може да се каже само, че съм пълна противоположност на крал Лир. Съгрешавал съм повече, отколкото са съгрешавали срещу мен.

Бенет изгледа благосклонно колегата си и снизходително се усмихна:

— Ще ти го припомня, когато се озовеш в болницата със счупен гръбнак, Барн — след това се обърна към Скип — Само петимата ли сме?

— Има още трима-четирима вероятни, но светлата ни надежда — извинявай, Бенет, това беше метафора — е главният хирург на института. Ако той успее да се измъкне от лекции, може и да проснем няколко трупа. Във всеки случай ще бъдем най-малко седем-осем, но истинските ни шансове да си върнем обратно купата са в тази стая. Така че нека се уговорим да започнем от утре тренировки в салона на Вандербилт в полунощ.

— В полунощ? — потрепери Барни.

— Единственото време, в което всички сме свободни. Някой друг има ли да казва още нещо?

Обхванат от спортсменски дух, Барни Ливингстън произнесе благословията си:

— Колеги медици, разрешете ми да ви припомня без смъртните думи на Уилям Шекспир, по-точно от „Хенри VI“, част II: „Да убием всички адвокати!“

В това време нощните любители на джогинга по авеню „Луи Пастьор“ чуха слисани няколко плътни мъжки гласа от един прозорец на третия етаж на Вандербилт Хол:

— Смърт на адвокатите!

Най-простото обяснение беше, че група техни колеги са се пробвали на ЛСД.

Лора реагираше странно на по-неприятните страни от следването по медицина. В лабораторията за животни тя прояви отчайваща емоционалност. Затова пък по патология, където се срещна отблизо с тежки болести и зловонни вещества, запази учудваща невъзмутимост. Повтаряйте си, че курсът е само няколко месеца и общият сбор неприятности, възлиза само на няколко дузини часове.

Не било така обаче за баща ѝ, когато навремето пристигнал за пръв път в Америка. За да му дадат разрешително да лекува, трябвало пет години да се блъска с тази безсмислена черна работа.

Капризите на азбучния ред наредиха Лора и Грети Андерсън да работят на съседни маси по патология, всяка от тях с колега мъж, когото виждаха за първи път.

Един късен следобед Брус, прилежният асистент, се приближи до тях с правоъгълна пластмасова кутия в ръка, подобна на кофичка за сладолед.

— Имам специална изненада за вас — съобщи той бодро. — Първият ви пресен екземпляр, взет преди по-малко от час, и то направо от операционната.

— Какво е това, Брус? — попита Лора предпазливо.

— Без паника, Лора, не е нужно да си професор Бойд, за да го разпознаеш.

Остави кутията на масата. Момичетата и партньори те им приближиха, а той махна капака.

Грети ахна и извърна ужасена лице. Дори двамата мъже бяха явно отвратени, само Лора твърдо не откъсваше поглед от съдържанието.

Беше женска гърда, отрязана очевидно от представителка на бялата раса. Зърното беше леко обезцветено, но все още различимо на върха на трогателна купчина жълти точици.

— Е? — ухили се асистентът. — Спечелих ли вечната ви благодарност? В крайна сметка единственото сигурно нещо, на което можете да разчитате по време на клиничната си подготовка, е рак на цицата. Та… видяхте карцинома, нали?

— Да, видяхме го — промълви партньорът на Лора, късо подстриган, атлетичен младеж на име Шелтън Бърнс, който беше женен и обезпокоен от мисълта, че това може да се случи със собствената му жена.

Лора потупа Грети по рамото възможно най-небрежно:

— Андерсън, виждаш го, нали? Онова малко образувание, което прилича на парче чакъл. Това е карцинома. Нали, Брус?

— Точно попадение, Лора. Какво гадно камъче!

„Също като теб, драги“ — допълни наум Лора.

— Е — асистентът си даде вид, че бърза. — Ще го вземе ли някой от вас, или да предложа скъпоценния екземпляр на някой екип от съперници?

Партньорите се спогледаха. Веднага стана ясно, че задачата не е по силите на Грети. Преди Лора да събере смелост да посегне, Шелдън се наведе и загреба с шепи пихтиестата маса.

— Горкичката жена — изказа гласно мисълта си Грети.

— Е де, е де, Грети — смъмри я асистентът, — трябва да гледаме професионално на тези неща.

— Точно така, Брус. Затова на следващата Коледа ще ти подарим карциномен тестис — сряза го Лора.

Асистентът побърза да се оттегли.

— Какво ще правим сега? — попита Шелдън неспокойно.

— Да видим дали можем да поставим част от карцинома върху предметно стъкло — Лора се постара да звучи клинично.