Ерик Сийгъл - Лекари

Барни, който никога не се бе страхувал да се хвърли с главата напред за топката, на няколко пъти буквално беше смачкан от камара играчи, които скочиха върху му. Колената му се обелиха, ребрата му се натъртиха. Някъде по средата на последната четвърт при изравнен резултат 56:56, медиците останаха само с петима играчи. Но те бяха възстановили адреналина си достатъчно, че да подновят голямото тичане.

И сега пред наелектризираната, скочила на крака публика те постепенно започнаха да печелят преднина. Две, четири, шест, после седем точки в полза на гостите. Ръцете ги сърбяха. Скип Елзас грабна рикоширалата след неточен изстрел на юрист топка и я подаде на Барни, който беше вече в средата на игрището. Той на свой ред я запрати на, Бенет, който се озова под коша на юристите сам-самичък, с изключение на един защитник — Мак Уилкинсън.

Бенет замахна към коша. Уилкинсън замахна срещу Бенет. Последва сблъсък. Скупчване. Съдийска свирка. Бенет сякаш напълно изчезна под планина от ръце и крака.

За общо изумление реферите отсъдиха фаул на Бенет — за груба игра. Но първо трябваше да отлепят преплетените играчи от пода. След дълги усилия трима негови съотборници успяха да повдигнат Танка и Бенет се появи на бял свят. Държеше се за глезена и се гърчеше от болка.

— Бен, добре ли си? — попита Барни разтревожено.

— По дяволите — изохка той с разкривено лице. — Май имам нещо счупено. Адски ме боли.

— Отдръпнете се, отдръпнете се! — прозвуча властен глас.

Беше деканът Холмс и с него още две университетски светила.

— Направете му място да диша! — заповяда друг лекар.

Барни и останалите му съотборници изпразваха една след друга пластмасови чаши вода и премисляха бедата си. Ами ако Бенет не е в състояние да продължи? Да се откажат ли, или да продължат четирима срещу пет? И в двата случая ситуацията беше зловеща.

Обезпокоен повече за Бенет, отколкото за изхода на двубоя, Барни се опита да се добере до приятеля си. Но университетските величия бяха наобиколили пострадалия отвсякъде и един от заместник-деканите отпрати Барни с ръка. Дори реферът не можеше да надзърне. А задължителното прекъсване вече изтичаше и играта трябваше да се възстанови.

В мига, в който прозвуча съдийският сигнал, кръгът от лекари се разкъса и Бенет отново се появи. Деканът Холмс със загрижен вид му помагаше внимателно да се изправи на крака. Бенет стъпи предпазливо на десния си крак, после закуца малко по-уверено. Кимна на рефера, че е добре, и махна успокоително към Барни.

Медиците трябваше просто да обуздаят топката, за да замразят резултата. Бяха се приготвили за тази щастлива възможност и макар че юристите им устройваха нападения по цялото игрище, съумяха да поддържат маневрираща игра, за да убият времето до финала и да не бъдат убити самите те.

Когато бе даден последният съдийски сигнал, Купата на злоупотребите се върна при истинските си притежатели — факултета по медицина!

Уравновесеният декан Холмс скочи на крака и нададе възторжен вик. След това възвърна отново самообладанието си изпълнен с достойнство, отиде да стисне ръка на декана на юридическия факултет (и вероятно да си получи прословутите хиляда долара).

Скип и Барни помогнаха на Бенет да се качи в кола и потеглиха към спешното отделение, където вече ги очакваха.

По пътя Бенет започна да стене и да се мята, а лицето му се свиваше от остра болка.

— Бенет, добре ли си? — попита Барни.

— Не, по дяволите! — изскърца той със зъби. — На проклетия новокаин му минава действието.

— Новокаин ли ти биха? — удиви се Барни.

Бенет кимна:

— Плюс още нещо. Не разбрах какво е.

— Представи си какво щяха да ти инжектират, ако не бяхме спечелили — опита се да прояви духовитост Барни.

Но Бенет не се засмя.

А и на Барни не му беше до смях. „Струваше ли си медиците да бият на такава цена?“ — питаше се той.

Когато пристигнаха в болницата, там вече ги очакваше медицинска сестра, която моментално подкара Бенет в инвалидна количка към рентгеновото отделение, без да се бави с обичайните отегчителни формалности и документи. А там, за да разчете снимките, беше не друг, а самият Кристофър Даулинг, доктор на медицинските науки, член на Американския хирургически колеж, член на военно фармацевтичната служба, главен ортопед. След няколко минути пристигна и деканът Холмс. Докато Даулинг се движеше предпазливо около пострадалия крак на Бенет, който все повече се подуваше, деканът Холмс каза тихо: