Ерик Сийгъл - Лекари

Марвин беше единствено дете, понесло унижението да чуе, че никой от родителите му не желае да се грижи за него след развода. Стегнали му багажа и го изпратили в пансион, като му разрешили да посещава майка си или баща си само за коледната или великденската ваканция. Почти веднага след като свършила учебната година, Марвин отново бил изпратен на заточение, този път в лагер „Хайауата“, където все по-често мечтаеше да стане невидим, та другите деца да не го забелязват.

Като капак на всичко беше безнадеждно слаб във всички спортове. В лагера винаги го избираха последен, а в училище просто не го включваха в игрите.

Барни поговори с Джей Акселрод за проблемите на Марвин, докато си пиеха бирата една вечер в лагера.

— Не можем ли да направим нещо да му помогнем? — запита Барни.

— Виж к’во, стари приятелю — отвърна Джей, — аз съм главен надзирател, а не главен лекар. Сериозно те съветвам да не се сближаваш много с това хлапе. Той е осъден да си остане пубертет до края на живота си.

Барни вървеше към бараката си покрай пеещи щурци и проблясващи светулки и мислеше. „Джей може би е прав, Марвин има нужда от професионална помощ. Но все пак ми се ще да можех да направя нещо за него.“

Ясно е, каза си той, че момчето не може да стане никакъв баскетболист, освен това за месец и половина така или иначе няма как да се научи. Но защо не, да речем, тенис? Така поне ще се чувства по-малко пренебрегнат.

И така, късно следобед в занятието, озаглавено „Свободни игри“ (което означаваше и неофициални тренировки за баскетболистите на „Мидууд“), Барни започна да учи Марвин Амстердам на изкуството да владее топка и ракета.

Отначало учуден, но после преизпълнен с благодарност, Марвин напрягаше всички сили, за да заслужи вниманието, което така ненадейно му бе отделено от тази нова героична фигура в живота му. След две седмици той играеше доста сносно. А в последните дни на лятото Марвин Амстердам вече биеше едно-две момчета от своята група.

Барни писа на Лора:

„Треньорът е побеснял, понеже съм ограничил тренировките, за да се занимавам с хлапето. Но мисля, че да помагам на Марвин да придобие увереност в себе си, ми доставя по-голямо удоволствие от всичко, което съм правил досега.“

Мистър Нордлингър не беше единственият разгневен заради несъобразеното насочване на вниманието на Барни към един от лагерниците. През уикенда за родителски посещения другите момчета разказаха на семействата си как техният отговорник си имал любимец. В резултат Барни получи само четиридесет долара от родителски дарения.

След като проведе сърдечен разговор с майката и бащата на Марвин (с всеки от тях поотделно) и им загатна, че техният син истински се нуждае от професионална помощ, за първи път от години двамата постигнаха съгласие по едно нещо, а именно, че на Барни не му липсва дързост, щом е седнал да им казва как да си възпитават детето.

Това лято не беше от най-прекрасните в живота на Барни. Всъщност той се утешаваше единствено с това, че е успял да намери време да прочете „Тълкуване на сънищата“ от Фройд. Докато пишеше на Лора, у него се зароди чувство, което можеше да се оприличи само така — да отвориш врата, скрита зад картина на Дали и да откриеш нов свят — подсъзнателното.

Иначе единствените светли мигове за Барни бяха ежеседмичните писма на Лора. Но дори пощата носеше известно разочарование, тъй като винаги имаше писмо и за Джей Акселрод.

Барни не беше разочарован, когато настъпи последният ден и той слезе от автобуса на централната автогара. Повечето момчета от неговия отряд се озоваха в топлите прегръдки на родителите си. А за Марвин дойде една временно наета детегледачка и той не бързаше да отиде при нея. Момчето отчаяно търсеше за какво да подхване разговор с Барни само и само да отдалечи раздялата.

Барни изчакваше търпеливо.

— Да не ми загубиш адреса, чу ли? Обещавам да ти отговоря на всички писма.

Стиснаха си ръцете, а Марвин не искаше да го пусне.

Най-накрая нетърпеливата детегледачка сграбчи малкия си повереник и го отведе. А Барни тъжно загледа как момчето изчезна в луксозната лимузина.

Майната им на тия четиридесет долара, помисли си той. Струваше си дори само, за да стисна ръката на хлапето.

Макар и облекчен, че напуска лагера „Хайауата“, когато видя Джей Акселрод и Лора да седят пред портата на дома ѝ, Барни усети как сърцето му се свива.

— При вас май нещата са наистина сериозни — отбеляза Барни веднага след като Джей замина за Корнел за една седмица.