Ерик Сийгъл - Лекари

— Започвайте!

Пронизителното изсвирване на съдията събуди състезателя у него. Забеляза защитника на „Мадисън“, който наперено дриблираше наблизо. За секунда Барни се втурна напред, отне топката и се спусна като стрела към другата част на игрището.

Беше съвсем сам, когато стигна под техния кош. Дишай, Ливингстън, напомни си той, не се разсейвай и се прицели внимателно. Изчака още една секунда и… кош!

Краката му се подкосиха от щастие.

„Мидууд“ водеха с три попадения, когато „Мадисън“ поискаха таймаут. Докато двата отбора стояха скупчени около пейките си, Барни отново погледна към трибуната. Само Лора и Уорън!

Да не би да са катастрофирали? Не, баща му не шофираше. Освен това Уорън беше тук. В почивката те се оттеглиха в съблекалнята и засмукаха портокалови резени. Барни се облегна на шкафа си, целият плувнал в пот. Четиридесет минути по-късно играта завърши — „Мидууд“ водеше с шест точки, Барни беше отбелязал общо тринайсет.

Вместо да тръгне към съблекалнята заедно с другите, той бавно се упъти към Лора и Уорън.

Лора заговори първа.

— Баща ми не го пусна да дойде.

— А?

— След обяда нашият татко почувства болка в гърдите — обясни Уорън. — И д-р Кастелано дойде да го прегледа.

— Какво му е?

— Татко смята, че вероятно е нещо от храната — добави бързо Лора. — Но го накара да си легне, за всеки случай — после се опита да смени темата: — Беше фантастичен, Барн. Бас държа, че снимката ти ще се появи в „Аргус“.

А Уорън добави:

— Ще запомня всичките ти страхотни удари, докато съм жив.

— Да, добре — разсеяно каза Барни и отиде да си взе ме душ.

На другата сутрин Луис закара съпротивяващия се Харълд в „Кингс Каунти“ да му направят електрокардиограма. Харълд се бе съгласил да дойде само при условие, че Естел не ги придружава. („Ти вече се разтревожи от нищо, скъпа.“)

По-късно, докато пушеше нервно, Харълд чу Луис и кардиолога да обсъждат резултатите, мърморейки нещо за Р- и Q-вълни.

Най-после Луис дойде и помогна на Харълд да се качи в колата.

— Е? — попита Харълд, като се опита да прикрие вълнението си. — Не е ли лошо храносмилане? Аз, изглежда, съм предразположен към него след всичките тия години войнишка храна.

Луис не отговори веднага. После отбеляза:

— Харълд, изследването показва, че имаш аритмия. Това значи…

— Знам гръцки, Луис. Един вид нарушено темпо. Сериозно ли е?

— Ами и да, и не. Може да е изолирано физиологично явление, което не значи нищо. Или предупредителен сигнал за някакъв вътрешен патологичен процес.

— Това е само надуто многословен начин да кажеш, че не знаеш.

— Е добре, Харълд, не знам. Но тъй като и ти не знаеш, предлагам да започнеш да се грижиш повече за себе си и редовно да се преглеждаш. Може да намалиш цигарите като начало.

— Те ме успокояват.

— Само си мислиш, че е така, приятелю. Никотинът е наистина отровен алкалоид и е всъщност стимулант. Мога да те уверя, че няма да ти навреди, ако пушиш по-малко.

Когато колата наближи „Линкълн плейс“, Харълд попита:

— Какво ще кажеш на Естел?

— Не мислиш ли, че трябва да ѝ кажа истината?

— Ти вече призна, че не знаеш със сигурност.

— Може ли поне това да ѝ кажа?

— Както желаеш, Луис — отвърна шеговито Харълд, — иди и раздрънкай на цял Бруклин несигурностите в професията си.

Но в момента, когато Луис паркираше колата, Харълд се обърна към него и твърдо каза:

— Но няма причина да безпокоим децата.

— Съгласен съм, Харълд. Не бива излишно да ги натоварваме сега, когато са прекалено заети преди всичко да пораснат. Но бих искал ти самият да се обезпокоиш малко и да запомниш какво ти казах.

Барни се опита уж случайно да засегне темата.

Докато пътуваха в тролея в понеделник сутринта, той вдигна поглед от учебника по химия и запита сериозно (с небрежен тон, който дълго бе упражнявал):

— Правиш ли го с Джей Акселрод?

— Не е твоя работа.

— Значи го правиш.

— Не, това значи, че не е твоя работа. Все пак защо питаш?

— Ами… — объркано започна той — някои от момчетата в отбора…

— Отбора по баскетбол? Единствените голи жени, които тия тъпанари са виждали, са статуите в Бруклинския музей и съм сигурна, че с радост биха ги поопипали, за да разберат кое какво е.

Е, да — засмя се Барни. — Понякога наистина преувеличават, нали?

— Не само те, Ливингстън. Чувам, че разправяш на ляво и надясно в училището, че си спал с три мажоретки. Вярно ли е?

— Напълно, Кастелано, напълно вярно.