Ерик Сийгъл - Лекари

Харесваше му — беше удоволствие да издирва латинските корени, обогатили английския език. Това правеше мисловните му таланти по-прогресивни (от mens, talentum и progressio) и стила на прозата му — перфектен (от stylus, prosa и perfectio).

За негова радост езикът изведнъж стана податлив на обработка. И колко по-богат стана речникът му!

При всеки удобен случай Барни демонстрираше новата си словесна пиротехника. Когато учителката по английски го попита дали е учил добре за контролното, той отвърна:

— Без съмнение, мис Симпсън, подготовката ми е безукорна.

Ако баща му беше доволен, с нищо не го показваше, дори когато Барни му задаваше граматически въпроси, на които знаеше отговора.

Веднъж попита майка си:

— Какво има, мамо? Татко не се ли радва, че записах латински?

— Разбира се, че се радва. Гордее се с това.

„Ако на нея е казал, помисли си Барни, защо пред мен не споменава ни думичка?“

Един ден той връхлетя вкъщи с контролното по латински и изкачи на един дъх стълбите към кабинета на баща си.

— Татко, виж — каза задъхан, подавайки му листа.

Харълд всмукна дълбоко от цигарата си и заразглежда внимателно работата на сина си.

— Да, да — промърмори сякаш на себе си. — С моите ученици също изучаваме Вергилий тази година — и отново млъкна.

Барни чакаше развълнуван и не се сдържа да се обади:

— В случай че още се чудиш, това е най-добрата оценка в класа.

Баща му кимна и вдигна поглед към него.

— Знаеш ли, това малко ме натъжава…

Устните на Барни изведнъж пресъхнаха.

— … имам предвид, че бих искал да си в моя клас по-латински.

Барни никога не забрави този ден, този миг, тези думи.

Не ще и дума, баща му се гордееше с него!

Лора взе важно — и изумително — решение. Един ден, докато се возеха в тролея на път за вкъщи, тя го спомена на Барни.

— Ще се кандидатирам за председател.

— Да нямаш температура, Кастелано? Досега нито една жена не е ставала председател на Сенатската комисия в Съединените щати.

— Имам предвид на випуска, Барн — намръщи се тя.

— Това е също толкова налудничаво. Само двама сме срещу цялото 148-о училище. Доколкото знам, нямаш неколкостотин приятели да те подкрепят.

— Имам теб.

— Това добре, обаче аз съм само един глас. Нали не очакваш, че ще натъпча кутията с бюлетини?

— Можеш да ми помогнеш да си напиша речта. Всички кандидати разполагат с по две минути в часа на класния.

— Знаеш ли с кого ще се състезаваш?

— Не, но съм единственото момиче. Хайде да поработим заедно в неделя следобед, а?

— Добре — въздъхна той. — Ще ти помогна да станеш за резил.

Те помълчаха няколко минути с лица, надвесени над учебниците. После Барни каза:

— Дори насън не ми е минавало, че си толкова амбициозна.

— Такава съм си, Барни — призна тя тихо. — Страшно съм амбициозна.

Двамата прекараха целия уикенд в съчиняване на двеминутната реч, която щеше да промени света. В началото загубиха сума време да измислят необичайно съблазнителни обещания (безплатни излети до Кони Айлънд и други такива). В крайна сметка Барни стигна до заключението, че политиката на всяко ниво е в същността си опит да се направи невероятното да звучи правдоподобно. С други думи, трябва да си убедителен лъжец.

Беше толкова безсрамен, че убеди Лора да повтаря по-често най-вероломната от всички възможни думи — „принципност“.

В часа на класния, след като трима запотени и яростно жестикулиращи кандидати накараха с патоса си препълнената аудитория да се смее с все сила, спокойната и уверена походка, с която Лора (Барни я беше упражнявал и в това) излезе на подиума, внесе удивителен контраст.

Тя говореше със спокоен и мек глас, като от време на време правеше паузи — отчасти заради ефекта, отчасти защото беше толкова притеснена, че едва смогваше да си поеме дъх.

Не по-малко драстичен бе контрастът между нейната реч и предходните три. Накратко, тя каза, че е също толкова нова в Мидууд, колкото преди няколко години въобще в Америка. Оценява топлотата, с която са я приели съучениците ѝ, и оценява страната, която я бе приела. Единственият начин да се отплати бил да служи на обществото. Ако я изберат, тя няма да обещава чудеса, нито розов живот, нито кола във всеки гараж (смях). Може да предложи само твърди принципи.

Аплодисментите бяха сподавени. Не защото съучениците ѝ не се бяха впечатлили, а защото бяха поразени от простите ѝ искрени думи, от очевидната ѝ принципност и (не може да се отрече) от забележителната ѝ красота.