Ерик Сийгъл - Лекари

Животът в 148-о училище течеше спокойно. Барни и Лора учеха уроците си заедно, така че никой не се изненада от почти еднаквите им оценки. Във всеки случай и двамата не изпъкваха с примерно поведение. Дори веднъж разтревожената им учителка, мис Айнхорн, беше принудена да изпрати писмо до родителите им и да се оплаче колко непослушни са на игрището и как непрекъснато си шушукат по време на час. На Лора веднъж ѝ издърпаха ушите, понеже беше наплюла Хърби Кац.

Барни беше тарторът на класа. Той бе роден лидер. Лора страхотно ревнуваше, че не ѝ позволяват да участва в баскетболните мачове през междучасието, макар Барни да се застъпваше за нея. Нравите по онова време налагаха момичетата да играят само с момичета. По-голямата беда бе там, че много малко момичета я даряваха с приятелството си, защото беше слабичка, недодялана и прекалено висока. За нещастие на Барни (и на нея самата) тя беше най-висока от всички в класа. Бе надхвърлила метър и петдесет преди него, бе стигнала метър петдесет и два и продължаваше да расте.

Миговете на утеха бяха редки, но някои от тях бе запомнила завинаги. Например епизодът, който по-късно наричаха „На игрището по пладне“.

Всъщност това се случи около четири следобед една студена ноемврийска неделя. Уорън, Барни и Лора си тръгнаха по-рано от киното — беше им писнало от Морийн О’Хара и съжаляваха, че Ерол Флин не се появява по-често. Когато минаха през училищния двор, два отбора от по три момчета играеха баскетбол. След като размениха погледи набързо, Барни отправи обичайното предизвикателство.

— Ще играем трети отбор.

Един от играчите възрази:

— Да, ама сте само двама.

Барни посочи съотборниците си и преброи:

— Един, двама, трима.

— Стига бе, дребен, ние не играем с момичета.

— Тя не е обикновено момиче.

— Прав си, равна е като дъска отпред! Обаче все тая, нали носи пола.

— Искаш ли да ти разбия мутрата, приятел? — запита Лора заплашително.

— Що не ходиш да си сръбнеш млекцето, малката!

В същата минута Барни удари грубияна и го събори на земята, като му изви ръката зад гърба.

— Оуу, чакай бе, спри! — замоли той. — Готово, готово, почвайте като трети отбор.

Не загубиха нито една игра. Когато триото вече крачеше към къщи, Барни потупа Лора братски по гърба.

— Страшна си, Кастелано. Натрихме им носовете.

— Вярно — допълни Уорън гордо.

Но Лора не отговори. Мисълта ѝ непрекъснато се връщаше към онези болезнени думи: „Равна е като дъска отпред.“

Стана почти като с магия. В последните седмици преди дванайсетия рожден ден на Лора някаква вълшебница вероятно бе дошла през нощта, за да напръска спалнята ѝ с невидими стимулатори за тялото. Гърдите ѝ растяха! Определено, с абсолютна сигурност растяха. Всичко в света изведнъж си дойде на мястото.

Луис го забеляза и вътрешно се усмихна. А Инес едва се удържа да не извика.

Барни Ливингстън също забеляза и подхвърли нехайно:

— Абе, Кастелано, ти си имала цици!

Но Барни също растеше и доказателство беше мъхът по лицето му, който той наричаше „брада“.

Естел осъзна, че е дошло време Харълд да обясни на големия си син „нещата от живота“.

У Харълд се смесваха страх и гордост, щом си спомнеше встъпителната лекция на баща си преди три десетилетия. Тя буквално засягаше само птиците и пчелите и не достигаше по-високите стъпала във филогенезиса. Но сега той щеше да го направи, както трябва.

И така, няколко дни по-късно, когато Барни се върна от училище, баща му го извика в кабинета си.

— Сине, искам да разговарям с теб по един сериозен въпрос — започна той.

Беше планирал внимателно едно цицероновско встъпление, завъртяно около Ноевия ковчег, а заключителната част изтъкваше функциите на женските и мъжките индивиди в човешкия род. Но макар да беше опитен педагог, Харълд просто не можа да доведе разговора до начина на размножаване при бозайниците.

Отчаян, той най-накрая извади една малка книжка, „Как си се родил“, и я подаде на Барни, който я показа на Лора късно вечерта.

— Господи, каква тъпотия! — възкликна тя, бързо прелиствайки страниците. — Баща ти не можа ли просто да ти обясни как се правят бебета? Както и да е, и без това си го знаеш отдавна.

— Но пък не знам много други неща.

— Например?

Барни се поколеба. Това беше един от редките моменти, когато осъзнаваше, че двамата с Лора са от различен пол.

Те порастваха.

Двамата завършиха основното училище през 1950 г., когато отборът на „Янкис“ отново спечели световния шампионат, Северна Корея нахлу в Южна, а по магазините пуснаха антихистамини — срещу простуда (така казваха всички освен лекарите).