Ерик Сийгъл - Лекари

— Май че няма да ми стигнат силите да се състезавам с такива живаци, като вас. Но ще дойда да погледам.

Барни и Уорън отидоха да си обуят гуменките и после с дрибъл се отправиха към „игрището“.

Нетърпелив да покаже на баща си какво може, Барни спря на около три метра и половина от коша, подскочи и изстреля топката. За негово нещастие обаче изобщо не улучи таблото. Той поривисто се обърна и обясни:

— Това беше само за загряване, татко.

Облегнат на вратата, Харълд Ливингстън кимна, дръпна дълго от цигарата и се усмихна.

Барни и Уорън едва бяха вкарали няколко коша („Страхотно изпълнение, а, татко?“), когато нечий глас извика гневно през оградата:

— Хей, момчета, какво става, по дяволите? Как така играете без мене!

Беше Лора, ама че работа! Защо ѝ трябваше да се бърка!

— Съжалявам — извини се Барни. — Днес играта е малко груба.

— Я не ме будалкай! — тросна се тя. (Вече бе прескочила оградата.) — Мога да се ръгам наравно с вас.

В този момент Харълд извика:

— Бъди учтив, Барни. Щом Лора желае, нека опита.

Но съветът му закъсня за част от секундата, защото Лора вече бе изтръгнала топката от ръцете на Барни и дриблираше покрай Уорън, устремена към таблото. След като тримата играчи един по един стреляха в коша, Лора се провикна:

— Защо не поиграете с нас, мистър Ливингстън, така ще можем да направим истински мач на половин игрище.

— Много мило, Лора. Но се чувствам малко изморен. По-добре да поспя.

По лицето на Барни премина сянка на разочарование.

Лора го погледна и разбра какво чувства.

Той бавно се обърна към нея и очите им се срещнаха. В този момент те разбраха, че могат да четат мислите си.

Колкото пъти семейство Ливингстън отидеше на вечеря у съседите, Барни неизменно се възхищаваше от умението на Луис да заинтригува Харълд, дори да го направи разговорлив. Лекарят беше човек с огромни апетити — за храна, за вино, а най-много за знания.

Несекващите му въпроси събуждаха учителя у Харълд и той забавляваше Луис с анекдоти из историята на древната римска Hispania, особено с разкритията, че някои от най-великите писатели на империята били испанци по произход — като Сенека, трагика, роден в Кордова.

— Инес, чу ли това? Великият Сенека бил от нашите! — после Луис се обърна към събеседника си и сантиментално въздъхна: — Сега, Харълд, да можеше да ми кажеш, че и Шекспир е бил испанец!

Лора беше възхитена когато мистър Ливингстън обясни защо тя, която съвсем не приличаше на стереотипните романски „chiguitas“ 15 15 Малки, мънички. Тук — момичета (исп.) — 1Хпр. , е толкова светлокоса: тяхното семейство несъмнено има келтски предшественици, които са се преселили на Иберийския полуостров.

Когато двамата бащи се преместиха в кабинета на Луис, а майките — в кухнята, Лора каза на Барни:

— Божичко, страшно ми харесва баща ти, Той знае всичко.

Барни кимна, но си помисли: „Да, но бих искал да разговаря с мен по-често.“

Всяка събота следобед родителите на Барни сядаха изпълнени с благоговейно очакване пред радиото, за да чуят мекия глас на Милтън Крос, който съобщаваше кои от големите гласове на Метроиолитън Опера ще пеят този ден. Междувременно Луис и Инес извеждаха Изобел на разходка в Проспект Парк.

Така Лора, Барни и Уорън бяха свободни да идат на детското матине в театър „Савоя“ (вход двайсет и пет цента, плюс още пет за пуканки).

Беше време, когато кината не бяха само развлечение, а и даваха съвети за това, колко добронамерено трябва да живеят американците. Рандолф Скот яздеше смело белият си кон в „Територията на лошия“, за да спаси добрите; Джон Уейн („Горе на седлото“) яздеше своя бял кон, за да облагороди — както изглеждаше, с един замах — дивите земи на Запада.

По към тропиците Джони Вайсмюлер в ролята на Тарзан показваше на всяко дете ползата от уроците по плуване, особено ако попаднат във води, където гъмжи от крокодили.

Но най-великият герой между героите беше Гари Купър. Отчасти защото имаше тяло на баскетболна звезда и отчасти защото беше помогнал на испанските партизани в „За кого бие камбаната“. Но особено много, защото беше храбър лекар в „Историята на д-р Уосъл“. Когато излязоха с насълзени очи, след като бяха изгледали две поредни прожекции на филма, Барни и Лора единодушно заявиха, че неговата професия е най-благородната от всички.

Разбира се, сравнително много по-близо до тях имаше един също толкова достоен за възхищение лекар. Луис Кастелано не беше висок колкото Купър, но беше еталон и за дъщеря си, и за Барни (който често си мислеше колко чудесно би било, ако съседът би могъл да бъде и негов баща).