Ерик Сийгъл - Лекари

Това беше лятото, когато Лора стана красива.

Сякаш за една нощ остротата на раменете ѝ изчезна, като че някой свръхестествен Роден ги бе заоблил, докато е спяла. Едновременно с това скулите ѝ се очертаха по-добре. А момчешката ѝ походка придоби гъвкавост и, грация. И макар че всичко си дойде на мястото, тя си остана слаба както досега. Дори Харълд Ливингстън, който рядко вдигаше глава от книгите, веднъж по време на вечеря отбеляза:

— Лора е станала толкова… знам ли… предполагам, източена е думата.

— А аз? — с нотка на възмущение откликна Барни.

— Какво искаш да кажеш, сине? — запита Харълд.

— Не си ли забелязал, че вече съм по-висок от Лора?

Баща му се замисли за момент.

— Да, май наистина си по-висок.

Гимназията в Мидууд беше построена със същите червени тухли в неоджорджиански стил и със същата кула като зданието на Бруклин Колидж, което се намираше в съседство.

На стената на внушителното мраморно фоайе бе изписано мотото на училището:

— Господи, ама това наистина вдъхновява, а, Барни? — възкликна Лора, докато двамата разглеждаха със страхопочитание издълбаните по стената думи.

— Е, поне на ръст се надявам да порасна, преди да дойде време за баскетболните тренировки.

Лора изпъкваше сред съученичките си със страхотната си фигура и с красотата си. Много скоро момчетата от всички курсове — някои от тях първокласни спортисти и местни лидери — се надпреварваха по стълбите само и само да застанат на пътя на Лора и да я помолят за среща.

Бяха опияняващи дни. Изведнъж мъжете я откриха — по-точно, момчетата. И упоритото им внимание ѝ помагаше да забрави, че някога е била срам за пола си. („Не само че съм грозна — бе доверила тя веднъж на Барни, — ами и съм толкова висока, че целият свят може да ме види.“)

Докато през първите дни в Мидууд Барни и Лора се хранеха сами на масата в кафетерията, сега тя бе заобиколена с ухажори от горните курсове и той дори не правеше опит да седне при нея. („Боя се, че ще ме премажат, Кастелано.“)

В това отношение Барни не напредваше особено. Изглежда, последното нещо, което едно момиче от първи курс желае да види, е именно първокурсникът. Като истински член на „Бруклин Доджърс“ той трябваше да „почака до другата година“. И да се задоволява с мечтите си за Куки Клайн, предводителка на състава на мажоретките.

Въпреки че отборите на Мидууд бяха чутовно слаби, на състезанията в училището се събираше маса народ. Кое ли подхранваше този неизлечим оптимизъм (или мазохизъм)?

Всъщност имаше едно просто обяснение: мажоретките на Мидууд бяха необикновено красиви — спектакъл, който напълно компенсираше поражението.

Надпреварата за влизане в състава на мажоретките беше толкова ожесточена, че много момичета вземаха допълнителни мерки, за да бъдат избрани. Мънди Шърман например през двете седмици на пролетната ваканция се подложи на пластична операция с твърдото убеждение, че единственото, което ѝ липсва, е съвършеният нос.

Представете си сега стъписването на Куки Клайн, когато се приближи до Лора, за да я покани, и получи отказ. За броени часове новината се разпространи из цялото училище.

— Всички говорят само за това — съобщи Барни.

Лора сви рамене.

— Просто мисля, че е тъпо, Барн. Първо, хич не обичам да ме зяпат. Във всеки случай, докато момичетата тренират странично колело, аз мога да си уча — секунда по-късно, тя добави по-скоро на себе си: — Пък и не съм чак толкова хубава.

Той я погледна и поклати глава.

— Трябва да ти кажа нещо, Кастелано. Мисля, че ти хлопа някоя дъска.

Барни беше съвестен ученик. Няколко дни в седмицата ставаше в пет часа да зубри допълнително, та следобед да поиграе на игрището. Тъй като официално сезонът не беше открит, много от асовете на университета тренираха в двора на училището и той искаше да види отблизо с какво му предстои да се сблъска.

Дълго след като всички си бяха тръгнали, Барни продължаваше да упражнява стрелба от място, в движение и от наказателната точка в сгъстяващата се тъмнина, разсейвана от една-единствена улична лампа.

После се качваше на тролея от „Норстранд авеню“ и уморен, се опитваше да научи още нещо на път за вкъщи.

Единствено той изучаваше всички задължителни предмети: математика, конституционни права и задължения и общи науки. Единственият свободно избираем предмет беше записал с цел да зарадва баща си — латински език.