Ерик Сийгъл - Лекари

Но докато пиеха кафето, той погледна Лора и отбеляза:

— Значи ще ставате лекарка.

— Ще ставам лекар, да — отвърна тя подчертано.

— Това е благородно призвание, благословено от свети Козма и свети Дамиан. Но едва ли сте чували за тях.

— Напротив, чувала съм. Били са християни-мъченици, които практикували медицина на обществени начала, и в известна степен са светци — покровители на лекарите.

— За мен е щастие, че знаете толкова много за религията ни.

— Случайно научих за тях от един курс по история на науките, отче. Оттам знам и за свети Бенедикт и за ордена на рицарите хоспиталиери на свети Йоан Йерусалимски. Били са много състрадателни хора. Възхищавам се особено от манастирския им закон: „Почитайте нашите Господари, Болните.“

— Това е много хубаво, Лора, харесва ми — рече Луис с тиха гордост. — Трябва винаги да уважаваме страдащите пациенти.

Според неофициалната статистика на Лора това беше четвъртият случай за вечерта, когато баща ѝ си отваряше устата.

— Всъщност — продължи Луис, като се взря право в отец Франциско Хавиер, — смятам, че това е най-добрата идея на католическата църква въобще. Твърде често хората боготворят лекарите и ни канонизират за светци за това, че им бутваме малко пеницилин. Би трябвало да е обратното.

— Интересна идея — рече свещеникът вежливо. — Може би ще успея да я включа в някоя проповед.

— Ще останете ли за дълго в тази епархия? — заинтересува се Лора.

— Колкото Бог е помислил — отвърна той меко. — Защо питате?

— Ами чудех се дали няма да искате да се върнете в Куба сега, когато положението там е по-добро.

— В какъв смисъл „по-добро“? — попита отчето.

— Ами за хората. Батиста беше фашистки диктатор.

— Но този Кастро е комунист — отбеляза неодобрително свещеникът.

— Той вярва във всичко, за което аз съм се борил — намеси се Луис с повече чувство, отколкото бе проявил през цялата вечер. — В Куба на Фидел всеки ще получи каквото справедливо му се полага.

Лора погледна учудено баща си. Това беше някогашният му дух. Беше удивително да говори отново с ентусиазъм. Тя само се усмихна на Луис.

— Май ти се иска да си там, а?

В този момент отец Франциско Хавиер се покашля неловко и тогава всичко се изясни.

Лора погледна баща си и каза с равен тон:

— Папа, нали не смяташ наистина да ходиш в Куба?

Луис кимна сериозно.

— Много лекари са избягали от режима на Батиста и сега там имат нужда от мен.

— Но не си ли малко… как да кажа, стар, за да се правиш на Че Гевара?

— Революцията свърши — отвърна Луис въодушевено. — Сега е времето да помогнем за изграждането на ново общество.

Отец Франциско Хавиер наведе глава като за молитва, а лицето на майка ѝ представляваше безизразна маска.

— Това вярно ли е? Сериозно ли говори той? — Лора не отправи въпроса си към някого конкретно.

— Аз отивам, guerita — рече Луис спокойно, но твърдо.

— А мама?

Духовният отец на Инес реши да отговори вместо нея:

— Майка ви има други намерения. Тя, така да се каже, ще се присъедини към нас.

Вече съвсем слисана, Лора се обърна към майка си:

— Монахиня ли ще ставаш?

— Не, Лора — отвърна Инес меко. — Ще бъда unalega.

— Нещо като послушница — намеси се свещеникът.

— Благодаря, знам испански — отряза го Лора.

— Дръж се прилично — сряза я Инес. — Отецът намери манастир в Ню Йорк, където търсят говорещи испански помощници за посещения на болни и за домашни консултации на разстроени семейства.

Лора едва се въздържа да не изкрещи: „Ами нашето семейство, дявол да ви вземе?“

— Ще върша Божия работа — обясни Инес, — и това ще ми помогне да изкупя греховете си.

Засега това беше цялата информация, с която удостоиха Лора. Тя хвърли поглед към баща си и видя, че в очите му се чете поражение. Изведнъж почувства страх и болезнена самота.

Но към кого да се обърне? Луис и Инес явно се бяха отказали от ролята на родители.

Точно тогава отецът стана да се сбогува — трябвало да чете литургия рано на другата сутрин. Инес се надигна да го изпрати.

— Buenas noches — рече той на прощаване.

— Пазете се по пътя — предупреди го Инес.

— Бог е с мен, не се страхувам — отвърна свещеникът и потъна в нощта.

Луис не се въздържа да прошепне язвително на Лора:

— Да се надяваме, че е прав. Защото Бог хич не беше с него, когато преди три месеца го нападнаха и трябваше да шия бузата му на три места.

След като отчето си беше отишъл, Лора потърси майка си, за да я упрекне, че я е изоставила.