Ерик Сийгъл - Лекари

— Значи след като проверим дишането и определим дали няма сърдечно-съдови аномалии, или пък проблеми със стомаха, бъбреците, жлезите, нервната система, психиатричната анамнеза, ще попитаме пациентите имат ли трудности, когато пикаят или когато се чукат.

Най-сетне беше дошъл моментът да пипнат истински пациент.

— Помнете — нареждаше Шоу, — в медицинското изследване няма техника — било то флуорограф, рентген, или дори микроскоп, която да измести човешките сетива. Основните инструменти за диагностика винаги ще бъдат очите, ушите, носът (някои бактерии миришат) и ръцете. И не забравяйте, че в мига, в който докоснете пациента, вие създавате усещането, че вече сте започнали да го лекувате. Тялото е симфония от звуци, които — ако са в хармония, се подреждат във весела мелодия, а ако са в дисонанс, значи някой инструмент от оркестъра на тялото свири фалшиво. Затова първото ни упражнение по диагностика е преслушването. Трябва да се научим да улавяме разнообразието на звуците, различими само от добре тренираното ухо. Шум в областта на аортата означава стеснение на кръвоносен съд или частично запушване. В областта на гръдния кош, който можем да наречем белодробния Карнеги Хол, тъй като ребрата осигуряват съвършена акустика, тънкият като че от обой звук, наречен егофония, ще ни подскаже, че в плевралната кухина има течност. Хриповете на дихателната тръба могат да се означат като „звънтящи“, „свиркащи“, „пискливи“ и „отслабени“. В който и регистър да са, те са увертюра към бронхиално увреждане. Трябва да споменем и тимпаничния резонанс — нисък барабанен звук, който се чува, когато перкутираме гръдния кош на пациента с върховете на пръстите. Той е признак за наличието на течност в кухнята вследствие на инфекция или на друг процес.

И накрая, разбира се, различните сърдечни шумове, които са израз на увредена сърдечна клапа.

Шоу изостави музикалните метафори, когато премина към палпацията на четирите стомашни сектора.

След това предложи колегите да започнат взаимно да преглеждат телата си.

Мигновено последва бунт. И не от страна на жените. Те бяха четири и се разделиха точно на две групи — лекари и пациенти. А след това в името на благоприличието ги заведоха в съседна стая, където да проведат упражнението, без да дразнят мъжкото мнозинство.

По разбираеми причини отначало мъжете не желаеха да докосват и да бъдат докосвани от колегите си. Инжектирането беше друго нещо. Макар и болезнено, то засягаше само кожата на ръката. А прегледът на тялото беше съвсем различна работа. Кой, по дяволите, би се съгласил някой да търси простатата му или да му пипа тестисите? Професор Шоу беше свикнал на масова съпротива, но никога в такъв мащаб. Започна като бронхиален шум, който бързо прерасна в спастични стенания.

— Няма да стане. Никой няма да ми бърка с пръст в задника.

И да, съвсем ясно се чу:

— Майната ти, Шоу.

Но когато с крайчеца на окото си професорът забеляза няколко студенти да се изнизват през задния изход, стана ясно, че си има работа с истински бунтари.

Вместо да изгони веднага целия курс, той обяви параметрите на първия семестър:

— Очевидно не можем да свършим всичко в рамките на едно упражнение — заяви той с надеждата, че няма да усетят поражение в гласа му. — Затова мисля, че ще трябва да се ограничим и да се запознаем днес със сърдечните тонове.

И за да се подсигури, че е спечелил благоразположението им, предложи привлекателен стимул за бъдещите упражнения:

— Понеже някога това може да бъде въпрос на живот и смърт — подхвана той с безизразно лице, — никой подобен курс не може да пренебрегне правилното преподаване на пълен влагалищен преглед. За тази процедура, разбира се, ще трябва да поканим по… по-опитни пациенти. А сега нека преслушаме сърцето и научим неговата музика.

Стаята утихна и петдесет и осем студенти вдигнаха стетосконите си, за да преслушат петдесет и осем сърца.

Вечната изкупителна жертва Дуайър предложи себе си за диагностичен агнец. Съгласи се да е партньор на Питър Уаймън. И добродетелта му бе възнаградена. Макар да беше нетърпимият досадник на курса, Уаймън притежаваше остра наблюдателност:

— Имаш тахикардия, Ханк — рече той, след като преслушва сърцето му прекалено дълго време.

— Я стига, Пит — възрази Ханк. — На двадесет и три години съм и съм в цветущо здраве.

— Съжалявам, Ханк, не се отказвам от диагнозата си.

И ако не искаш децата ти да останат сираци, смятам, че е най-добре да отидеш в поликлиниката. Макар че не виждам какво повече биха ти казали.