Ерик Сийгъл - Лекари

— Тогава ми спести разкарването, Пит.

— Първо бих те посъветвал да оставиш цигарите.

— О, я стига, аз пуша само половин пакет на ден. На голям зор съм и цигарите ме успокояват. Като свършиш лекциите, ти се прибираш в малка тиха стая в общежитието. А аз се връщам в лудница от ревящи бебета, мръсни пелени, рецепти, шишета и жена, която вечно хленчи, че не ѝ помагам достатъчно.

— Виж какво, Ханк, има публикувани доказателства за връзката между тютюнопушенето и сърдечно-съдовите заболявания, но твоят живот си е твоя работа. Между другото, мисля също, че си с доста наднормено тегло.

Ханк Дуайър, беше много търпелив човек. И сега събра цялото си търпение, за да потисне гнева си:

— Би ли чул моята преценка за теб, Уаймън?

— Ще изслушам с интерес хипотезата ти — прие Питър.

— Смятам, че имаш сърце от камък и достойно за него лице.

След това Ханк събра тетрадките си и веднага запали цигара, за да се успокои.

През коледната ваканция Уорън придружи майка си до Маями Бийч, за да огледат три-четири апартамента, които леля Сил беше Определила като „добри възможности“.

Накрая намериха един пред завършване в Карлтън Тауърс. Вярно, че апартаментът на Естел беше още въздух, тъй като дванайсетият етаж предстоеше да се строи. Но можеха да си представят какъв изглед към океана ще има. И най-важното според мъдрата преценка на Уорън беше, че е съвместно владение.

— Този тип жилища са най-перспективни, мамо — увери я бъдещият адвокат. — И са добро вложение.

— Не е ли малко висок наемът, Уорън? Не смея да се простирам извън чергата си.

— Не се притеснявай. Уредил съм всичко. Пенсията ти е, повече от достатъчна, за да живееш като кралица, докато аз завърша и започна да печеля голяма пара като адвокат. А и Барни рано или късно ще приключи безкрайното си следване и ще стане богат лекар. Освен това в Карлтън Тауърс има допълнителна малка стая, където Барни и аз ще можем да отсядаме, когато ти идваме на гости с жените си.

— Естел се усмихна:

— И мога ли да те попитам за кого смяташ да се жениш?

— Разбира се. Страхотно момиче, пленително красива, завършила е колежа по изкуствата „Барнард“ и юридическия факултет в Йейл. Готви като Джулия Чайлд.

— Чудесно. Познавам ли я?

— Не — заяви Уорън. — И аз не я познавам. Но не смятам да снижавам изискванията си.

— Синко — рече Естел обичливо, с чувство за хумор, — важното е да се ожениш за момиче, с което да можеш да си говориш, което да ти е приятел. Това имахме ние с баща ти. Не ти трябват тези митични същества с мозъка на Айнщайн и краката на Бети Грейбъл.

— Хайде де — смъмри я неодобрително Уорън, — ами Лора не е ли и красива, и умна и добра?

Естел кимна:

— Да, но понякога се чудя дали тя…

— Дали тя какво, мамо?

— За съжаление мисля, че дълбоко в себе си тя не е много щастлива.

— Защо? — попита Уорън с искрено недоумение.

— Може би защото е прекалено красива, прекалено умна и прекалено добра.

Дори Лора нямаше сили да остане сама на Коледа. Преди три часа беше махнала весело за довиждане на Барни и Сюзи — те заминаха с една от колите на Ланс за хижа във Върмонт, където очакваха с нетърпение да останат затрупани цяла седмица от снежна виелица.

Докато седеше в пустия бюфет и опитваше да яде изстиналата пуйка с вкус на изкуствените пластмасови украшения, накичени безразборно наоколо, Лора се почувства в един момент така нещастна, че реши в край на сметка да се прибере у дома, макар че последната ѝ Коледа там беше пълен провал.

Но когато закрачи в лапавицата по „Линкълн плейс“, разбра, че местата, свързани с детството ѝ, вече са ѝ напълно чужди.

Дори къщата на семейство Ливингстън стоеше запусната, а прозорците зееха празно към надписа „Продава се“, изписан с червено и зелено отпред. Това беше единственото празнично украшение на съседите.

Тя боязливо изкачи стъпалата на родния си дом. И остана изненадана, когато я посрещнаха със сърдечни прегръдки. Мама се усмихваше, Луис — също. И двамата бяха — това е най-точният израз — спокойни и ведри.

На вечеря ѝ стана ясно защо.

Семейство Кастелано имаха специален коледен гост — красивия кубински свещеник отец Франциско Хавиер. Той каза кратка молитва на латински и благослови всички присъстващи. Свещеникът поддържаше и по-голямата част от разговора. Тоест това, което минаваше за разговор. То беше най-вече мълчание, нарушавано от „Би ли ми подал салатата?“, „Още малко печено, отче“, „Благодаря, беше превъзходно“.