Ерик Сийгъл - Лекари

В стаята отново се възцари тишина, нарушавана само от звуците, издавани от Хауи. Останаха още няколко минути — Сет, загледан в брат си с изражение, което тя не можеше да разгадае. Накрая той рече:

— Хубаво е, че се видяхме, Хауи. Пази се.

По пътя обратно и двамата мълчаха. Той се питаше какво ли мисли тя. Тя се мъчеше да отгатне защо той държи тя да знае.

Накрая Джуди попита:

— Опасяваш се, че е наследствено ли?

Той поклати глава:

— Не е. Претърпял е пътна катастрофа, когато бил на четири години. Ударил се в металната броня на колата.

Тя замълча, докато поглъщаше информацията.

— А ти къде си бил тогава?

— Безопасно сгушен в утробата на майка ми.

— Аха — рече тя. Тонът ѝ издаде, че е разбрала. — И сега се чувстваш виновен?

След моментно мълчание Сет отвърна съвсем тихо:

— Да. Лудост е, но не мога нищо да направя. Изпитвам глупавата вина, че живея в действителния свят, а той е прикован в онази стая завинаги. А и родителите ми сякаш влошават нещата с отношението си към мен. Знаеш ли, понякога наистина ми се е искало да съм на мястото на Хауи — Сет зарови лице в дланите си, за да прогони образа от мисълта си. След това продължи с все още извърнат настрани поглед: — И знаеш ли кое е най-смешното? Той е по-силен от мен. Като малък например боледувах от астма, а проклетият Хауи има телосложение на бик. Той ще ме надживее.

— Не бих казала, че въобще е жив. Изпитва ли болка?

— Това наистина е загадка. Лекарите убедиха родителите ми, че нищо не чувства. Но не виждам откъде могат да са сигурни, след като той няма как да ни каже. И просто не мога да понасям консервативните представи за човечност в тази болница. Преди две години, когато тетрациклинът току-що се бе появил, Хауи се разболя от пневмония. Защо трябваше да си правят труда да му осигурят най-новото чудотворно лекарство, само за да удължат… съществуването му?

— Не е редно — съгласи се Джуди. — И между нас да си остане, и в моето отделение става същото. С тази разлика, че на нас ни е известно, че болните от рак се мъчат. Въпреки това лекарите продължават да изпробват едно след друго нови лекарства. Използват пациентите като опитни животни.

— Тогава сигурно и преди си виждала случаи като Хауи?

Тя се поколеба и отговори с болезнена откровеност:

— Не, никога не бях виждала нещо толкова страшно. Изглежда, сякаш вечно ще е така.

Сет кимна тъжно, като се чудеше да рискува ли да сподели с нея тайната, която го изгаряше.

Че един ден ще сложи край на страданията на Хауи.

Студентите, които през 1959 година се прибраха по домовете си за коледната ваканция, нямаха представа, колко важна ще се окаже за тях новата година. Знаеха само, че ще ги освободят от робския труд в лабораториите.

Не подозираха, че 1960-а ще бъде годината на окупационните стачки в южните щати за прекратяване на расовата дискриминация. Че „туистът“ на Чъби Чекър ще завладее цялата нация. Че Израел ще залови А. Айхман.

Не знаеха, че това ще се окаже годината, в която професор Теодор Майман ще усъвършенства първия квантов генератор, известен като ЛАЗЕР.

Че през ноември ще бъде избран за президент младият Джон Фицджералд Кенеди.

И най-сетне това, което ги засягаше може би най-непосредствено — че ще започнат да се продават първите противозачатъчни.

Предметът беше пропедевтика, целта — да се обучи студентът, работил до този момент само с трупове, епруветки и завързани кучета, как да се справя с пациенти.

Преподавателят, професор Дерек Шоу, носеше стетоскопа си, както първосвещеник носи ордена си, а маниерите му бяха сковани като колосаната му манта.

Започна с описание на същинската процедура по „опознаването“ на нов пациент — ПЧО, или Преглед на човешкия организъм.

Отбеляза, че при заболяванията повече, отколкото където и да е другаде, миналото е истинският пролог — прекараната в детството болест става източник на заболяванията при възрастния човек.

Предупреди ги да не пренебрегват нито една област на физиологичната дейност — нито една система, съд, жлеза или орган. И даде на неопитните новаци много важен съвет:

— Повечето пациенти не са чували медицинските термини за урина, изпражнения, полов акт. Ако задавате въпросите си на строго научен език, може да не ви разберат и да си създадете главоболия. Може да се наложи да употребявате по-вулгарни думи.

„Да, професор Шоу — помисли си випускът единодушно, всички знаем кои думи имате предвид.“