Ерик Сийгъл - Лекари

По-малко от половината випуск се прибра по домовете за това последно предклинично Рождество. Ако количеството информация, което им оставаше да погълнат беше захар, всички биха се разболели от остър диабет.

За повечето от тях Витлеемската звезда беше не божествен огън на небето, а горяща до полунощ настолна лампа.

Бенет отново пожертва скъпоценните дни за учене и замина за Кливлънд по време на празниците.

Още помнеше първата коледна вечеря, която Хана приготви за него. Суетеше се развълнувано какво и как да сервира.

— Странно и тъжно е, Линк — каза Хершел на единайсетгодишния си осиновен син. — Още преди Хитлер Коледа и Великден често бяха повод за клането на евреи. Баща ми винаги е отбелязвал каква ирония има в това. За нас Исус е бил просто едно добро еврейско момче, което би се отвратило от всичко, извършвано в Негово име.

— Хората знаят ли го това, тате? — попита Линк, който се чудеше дали това не е поверително сведение.

— Би трябвало — отвърна Хершел, — но повечето предпочитат да не го знаят, защото обърква интересите им.

— И мен ме обърква — призна момчето. — Дори не разбирам съвсем разликата между евреи и християни.

— Защото имаме много общо — намеси се Хана. — В крайна сметка Старият завет повелява „да обичаме ближния си като себе си“.

— Това е точен цитат — допълни Хершел, който като млад беше принадлежал към ортодоксалния юдаизъм и знаеше почти цялата Библия наизуст. — Левит, глава 1.9, стих 18.

— Тате, ако Бог е справедлив и наказва виновните, както казва мис Хейс, учителката от неделното училище, защо е позволил да загинат толкова хора от вашия народ? Защо е позволил моят баща да…

— Това — призна Хершел — е нещо, върху което аз самият разсъждавах, докато бях в лагера и гледах как отвеждат роднините ми, а най-вече, след като аз самият оцелях. Чудех се: нима Бог е родител, който проявява предпочитания?

— И намери ли отговор?

— Отговорът, момчето ми, е: Кой съм аз, че да задавам такъв въпрос? Не трябва да се осмелявам да питам Бог защо братята ми загинаха. Трябва само да живея така, че да оправдая подарения ми живот.

От някогашната му дълбока набожност бе останала само една простичка церемония в навечерието на Йом Кипур. Палеше свещ — само една самотна свещ — в памет на загиналите поради причина, която надхвърляше неговото разбиране.

— Този пламък гори и за баща ти, Линк.

Думите дълбоко трогнаха момчето.

Като заключение на краткия ритуал Хершел произнесе напевно еврейската погребална молитва.

Странните и печални думи и вълнението, с което баща му се молеше, омаяха момчето.

— Какво е това? — попита то плахо.

— Традиционната еврейска молитва за мъртвите — обясни Хана.

Линк се замисли и след малко се обърна към Хершел:

— Ще ме научиш ли да я казвам?

— Няма защо да те уча. Написана е на английски от другата страна на листа. Ето, виж — „Да се слави и свети името Господне…“

— Не — настоя Линк. — Искам да я казвам на свещения език.

— Доста трудно е — рече Хана, трогната от отношението му.

— Скъпа — поправи я Хершел, — това е единствената молитва, която винаги се изписва фонетично и с английски букви, за да могат да я казват и тези, които не четат иврит.

Той отгърна молитвеника си на последната страница и го подаде на Линк:

— Хайде, кажи я за баща си. Ако се затрудняваш, ще ти помагам.

Но Линк я прочете гладко: „Yisgadal ve yiskadosh sbmei raboh“. А след това поиска да узнае какво означава.

След като прочете превода, зададе още един въпрос на Хершел:

— Защо в молитвата не се споменава името на мъртвия? Цялата е в прослава на Бога.

— Защото, ако помним неговото име, Той ще си спомни всички останали.

Но странната атмосфера, в която растеше Линк, пропита с любов и същевременно чужда, често пораждаше у момчето объркване. Особено след като настоя да промени името си така, че да е и на двамата му бащи. „Бен“ се оказа идеалното разрешение, тъй като не само беше съкратено от Бенет, но и на иврит означаваше „син“.

— Какъв точно съм аз, тате? — попита той веднъж Хершел.

— Не те разбирам, Бен.

— Ами понякога децата в училище ме питат дали съм евреин, след като вие с мама сте евреи. Други пък казват, че било невъзможно, защото съм негър. И нещата съвсем се оплитат. Понякога се чувствам толкова объркан, че само ми се иска да се прибера в стаята си и да се затворя.

Хершел помисли и не намери еднозначен отговор. Накрая просто каза:

— Тук сме в Америка. Можеш да бъдеш всичко, което поискаш.