Ерик Сийгъл - Лекари

— Не, Барни, но ти сигурно знаеш.

— Позна! Уо ай ни. И Сюзън ми го казва най-малко трийсет пъти на ден. Кара ме да се чувствам като Адонис, бебето Рут и Айнщайн, взети заедно.

— Това е доста тежък багаж за носене, Барни, дори за човек с твоето самочувствие. Но сигурно, когато егото ти се измори, тя ти го масажира.

Но Лора завиждаше на мис Сианг не само за това, че безспорно бе завладяла ума на Барни, а най-вече, че беше намерила мъж, когото да боготвори.

За разлика от нея Лора бе израсла с амбицията да надмине пола си, да подобри общественото си положение, да бъде ценена заради самата нея.

А това никак не облекчаваше самотата ѝ.

Прекрасната мис Сианг купи електрически котлон, за да приготвя на Барни вечеря, след като двамата приключеха дългия ден в лабораториите и класните стаи.

Въпреки това тя рядко обсъждаше бамбуковите вейки и хранителните качества на соята. Сюзън можеше да говори с часове за лечебните традиции на народа си, водещи началото си от „Ней Дзин“, класически труд по вътрешни болести, написан около две хиляди години преди Хипократ.

Обясни на Барни и принципа на И Дзин. Цялата природа била изградена от две противоположни космични сили: Ин — женското начало, меко, пасивно, тъмно, празно, и Ян — мъжкото начало, осветяващо, стабилно, съзидателно, творческо. Ин е земята, Ян — небето. Ин значи студ, мрак, болест, смърт, Ян — топлина, светлина, сила, здраве, живот. Ако тези две сили са в хармония в тялото, преобладава здравето. Ако не са, настъпва дисхармония, болест и смърт.

Разказа му и за най-загадъчния феномен — явлението, наречено „Ки“, което разграничава живота от смъртта.

Барни отпи от оризовото вино, погледна я любящо и рече:

— Така си се ошлайфала по медицина, че вече можеш спокойно да практикуваш.

Сюзън се усмихна свенливо:

— В Китай може би да. Но щом съм тук, трябва да изуча вашите методи, а те са много странни. Днес говорих с твоя професор Лубар за акупунктурата и той ми каза „да забравя за тези глупости, защото нямали анатомично основание“. Как тогава ще обясни, че всяка година милиони хора оздравяват благодарение на акупунктура?

— Не знам — призна Барни. — Може би защото не преподават „Ки“ в Харвард.

Семейството ѝ бе дошло в Сан Франциско от Шанхай през Хонконг в 1950 година. Почти незабавно баща ѝ започнал просперираща практика сред жителите на китайската колония, които тачели мъдростта му и не изисквали да им показва дипломата си. Тъй като лекарствата му били билки и растения, не се нуждаел от разрешително, за да ги предписва.

Сюзън, най-голямата от трите дъщери, наследила бащината страст да лекува, но искала да разшири хоризонта си отвъд авеню „Грант“, центъра на китайския квартал в Сан Франциско. Записала първо колежа в Бъркли, който завършила с отличен по биохимия, а после решила да отиде в Харвард, по-точно в царството, чийто самозван император беше Барни Ливингстън.

Трябваше да благодари на спортния си рефлекс, че успя да я улови, преди да се е явила конкуренция. Тъкмо седеше в преддверието на Вандербилт Хол и слушаше как Бенет Ландсман описва вдъхновено подводния си лов на съкровища, когато хвърли поглед към записващите се първокурсници и съзря миниатюрната мис Сианг, която се бореше с обемист куфар.

Без да обели и дума, той се обърна, прелетя до другия край на салона и предложи услугите си в качеството на разносвач.

Два часа по-късно въведе Сюзън в най-добрия китайски ресторант в Бостън — този на Джойс Чен.

А докато се приберат във Вандербилт, реши, че или ще стане „Ян“ на нейния „Ин“, или ще умре.

Това беше годината, когато всеки от тях щеше да се разболее от смъртоносна болест. Пръв се поддаде Ланс Мортимър:

— Барни, може ли да поговорим?

— Тъкмо вечерям — и Барни привлече със съответен жест вниманието на съседа си към приятелката си от Изтока, която сервираше вечерята от тенджерата, димяща на бюрото.

— Извинявай, че те прекъсвам, Сюзи, но нали няма да се разсърдиш, ако разменя две приказки с Барни? Ужасно важно е.

Тя кимна и Барни с въздишка на раздразнение излезе в коридора, където Ланс му сервира странния си проблем:

— Пипнал съм го, Барни. Какво ще правя сега?

— Какво си пипнал? Говори разбрано, ако обичаш.

— Как да говоря разбрано, като ще мра.

— Доста здрав ми изглеждаш — отвърна Барни с надеждата да го успокои и да го отпрати.

— Но не съм, не съм — възрази Ланс. — Имам тератом на тестиса.

— Беше ли на лекар?