Ерик Сийгъл - Лекари

— Благодаря ви, доктор Ливингстън. Така съм капнала, че май точно това ще направя. Лека нощ!

Тя затвори, отиде да се измие и тъкмо се канеше да си върви, чу раздразнения глас на Питър Уаймън:

— Кастелано, търсят те по телефона — пак. Да не съм ти частна секретарка?

Лора се поколеба за минута. Ако е Палмър, не е във форма за никакви разговори. Кой друг би могъл да звъни почти в полунощ?

— Ало?

— Здрасти, Лора. Ханк Дуайър е.

— Ханк — щастлива въздишка на облекчение, — какво става с теб?

— Опитах се да те открия във Вандербилт. Оттам ми казаха, че сигурно си тук.

— Нещо лошо ли се е случило?

— Не, не, напротив. Имам нужда да поговоря с някого — и тогава Ханк съобщи: — Вече съм баща, а Черил — майка.

— Страхотно! Здрави ли са всички?

— Да, Deo gratias 56 56 Слава Богу (лат.). — В.пр. . Но, Лора, аз съм изумен. Те са две! Имаме близнаци! Не знам какво да правя.

Лора определено не знаеше какво се очаква тя да направи.

— Ханк, когато цялата тълпа се събере наесен, ще го отпразнуваме с гръм и трясък.

— Това ще е много хубаво — отвърна той с изненадващо сериозен тон. — Но има нещо по-важно, заради което ти се обаждам. Ти си католичка, Лора, нали?

— По семейна традиция. Но ако простиш непочтителността ми, Ханк, палила съм повече цигари, отколкото свещи.

Ханк целенасочено упорстваше:

— Лора, ще дойдеш ли с мен на църква?

— Тази вечер?

— Разбира се. Бог прати тази нощ чудо и кой съм аз, че да чакам до утре да изразя благодарността си?

— Добре, Ханк — рече тя меко. — Ще ми бъде драго.

— Ей, браво. Наистина се радвам. Слушай, на Черил майка ѝ е тук и мога да взема нейната кола. Ще бъда при теб след секунда.

Стояха в огромната пуста катедрала на Светия Кръст. Тоест Лора стоеше, а Ханк се молеше на колене. Докато той беше потънал в молитва, Лора потъна в мисли.

„Защо не съм религиозна съжаляваше тя вътрешно. Не църковно-религиозна. Просто ми се иска да можех да вярвам в някакъв Висш Разум, който да ми помага да се оправям в живота, да ми казва кое е правилно и кое не. А сега се давя в море от съмнения. О, Боже, да можех да вярвам като Дуайър.“

Докато ѝ пожелаваше „Лека нощ“ пред общежитието, Ханк така преливаше от радост, че я прегърна.

И Лора не се усъмни, че по чиста случайност, когато я пусна, ръката му се допря до гърдите ѝ.

Втори курс започна с вода и завърши с кръв.

Първото събитие (нефигуриращо в учебната програма) беше кръщаването на двете дъщери близначки на Ханк и Черил Дуайър — Мари и Мишел. Барни и Лора седяха на първия ред в църквата, докато свещеникът поръсваше със светена вода челата на момиченцата и всеки път напяваше монотонно, че ги кръщава „в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин“.

Беше краят на септември и вече повече от година учеха медицина, без да са видели жив пациент. Оставаха още осем месеца скучна теория, преди да навлязат напролет в истинската материя — въведение в клиниката и физикална диагностика. Успокояваха се, че това ще е последната зима на тяхното недоволство. През пролетта щяха да се срещнат най-сетне с болните. Но засега все още не знаеха какво представлява истинската медицина.

Лора получаваше всеки ден писма от верния до гроб Палмър, преминал вече началното военно обучение и „натрупал повече мускули от Тарзан“, но те не облекчаваха самотата ѝ. Животът ѝ в обществото се изчерпваше с това да отблъсква шествието от похотливи стажанти и лекари, а от време на време дори някой женен хоноруван преподавател, жадуващ за малко приключения. Чудеше се как ли чувствената мис Андерсън се справя с цялото това сластолюбиво настъпление.

Барни никак не ѝ помагаше. Даже беше минал в противниковия лагер. Невероятно, но в новия първи курс приеха рекорден брой жени — шест, сред които и лъчезарната китайка Сюзън Сианг.

Барни разбираше от хубаво. Отношението на Сюзън към мъжете напомняше за старите традиции на Изтока. Какво разнообразие след всички тези безмилостно амбициозни медички! Влюбен до уши, би било меко казано за Барни. Той бе напълно упоен от уханието на лотос и жасмин.

Лора, макар и подсъзнателно раздвоена, се съгласи, че приятелят ѝ си е намерил „идеалната половинка“.

Барни започна пръв разговора:

— Тя е различна, Кастелано. За нея аз съм абсолютен връх.

— Разбира се. Че тя няма и метър и половина.

— Не се подигравай. Не познавам друго момиче, което да е толкова… толкова женствено. Знаеш ли как е „обичам те“ на китайски?