Ерик Сийгъл - Лекари

Когато наближиха последната автобусна спирка, той реши, че е най-добре да я освободи от страхливото си присъствие.

— Благодаря ти, Джуди, оттук вече мога да се прибера и пеш.

— Не се притеснявай. Нищо не ми струва да те оставя две-три преки по-надолу.

Той кимна и тя измина останалия път в мълчание. Спря пред магазина на родителите му, чиято витрина беше осветена единствено от неонова реклама за „Бирата Шлиц, донесла слава на Милуоки“.

— Благодаря ти, че ме докара — рече той. — Ще се видим в болницата.

— Не, Сет — възрази тя. — Няма да те пусна така лесно.

Сет откри с изненада, че страстта може да компенсира липсата на опит. Джуди долени устни до неговите, а той я обви с ръце и я прегърна силно, докато се целуваха.

След миг, когато се изправиха, за да си поемат дъх, той попита:

— Може ли да повторим това някой друг път?

— Кое, вечерята или безсрамната ми инициатива?

— Да не би да са взаимно изключващи се? Във всеки случай по-добре да те предупредя. Следващия път първата стъпка ще е моя.

— Чудесно. Кой знае докъде може да ни доведе това. Лека нощ, Сет, и още веднъж ти благодаря.

Ако родителите му не спяха, щеше да затанцува бурно по стълбите до третия етаж, подражавайки на Фред Астер.

Ако някога съставят списък на американските градове, най-непривлекателни през месец август, Бостън със сигурност ще е в първата десетка. Естествено в лабораторията на Пфайфър имаше климатична инсталация за поддържане на подходяща температура. Но във Вандербилт Хол нямаше. Съвсем логично. Някои екземпляри не бива да се затоплят прекомерно, защото са незаменими. А лабораторни практиканти — под път и над път.

Докато се трудеше до късно нощем, Лора започна параноично да си въобразява, че Пфайфър очевидно разчита на времето, за да удължи изследванията си, като примамва любимците си, колкото е възможно по-дълго, в прохладната и удобна лаборатория.

Отначало я измъчваше съвестта заради Палмър и се успокояваше, че поне няма война. Въпреки това съзнаваше, че той ще пропилее едни от най-хубавите си години в лъскане на ботуши, чистене на пушки, а може би и на тоалетни, макар че не беше сигурна дали това влиза в задълженията на офицерите.

След това започна постепенно да се убеждава, че в крайна сметка така ще е най-добре и за двамата.

И тръгна отново по срещи.

Отначало само на пица и бира с някой колега от лабораторията. (Но никога с Уаймън, разбира се. Той обаче така или иначе не общуваше с простосмъртни студенти.)

Отиде на попконцерт на брега на река Чарлс с красавеца Гари Арнълд, невролог първа година. Като хиляди други двойки те седяха на одеяло на земята, пиеха вино от термос и слушаха музикалните специалитети от най-новите мюзикъли на Бродуей, както и няколко класически парчета, до едно изпълнени от легендарния Артър Фидлър. Когато станаха заедно с всички други за тържествения финал — възторжено изпълнение на националния химн, Гари обгърна с ръка Лора и я притисна до себе си. Беше чаровен, висок и с чувство за хумор. И може би най-важното, беше до нея. А тя се чувстваше самотна. И така, приключиха вечерта в апартамента му на Фенуей.

На следващата вечер Гари се отби в лабораторията, за да провери дали Лора е наясно, че той не желае „сериозна връзка“. Тя го увери, че никога и през ум не ѝ е минавало да надхвърля границите на приятелството. Знаеше много добре, че той заминава за Уискънсин в началото на септември.

— Виж какво, Гари — обясни тя откровено като на приятел. — И мене ме сърбеше, и тебе те сърбеше. Когато се събудихме, вече нищо не ни сърбеше. Това беше всичко и повече нищо не може да има. Чао и успех в живота!

Вътрешно бесен, че Лора го е отрязала, Гари излезе от лабораторията с гордо вдигната глава и измърмори нещо от рода на „Майната ти, курво“.

Другите ѝ летни авантюри не бяха нито толкова важни, нито толкова страстни. Което чудесно я устройваше.

Понякога, ако останеше до по-късно ѝ се обаждаше Барни (след единайсет, когато е по-евтино). Обикновено звънеше от уличен телефон в Канарси или друго някакво забравено от Бога място и винаги разказваше забавни случки с клиентите си. Като онази с проститутката, която му предложила да плати в натура.

— Звучи по-интересно от медицината. Защо не помислиш за смяна на професията?

— Благодаря ти, Лора. Цял живот съм си мечтал да прекарвам нощите на крак — след това смени тона си с бащински: — Което ме навежда на въпроса, защо, по дяволите, работиш по това време? И каторжниците не си дават толкова зор. Защо не се прибереш да се наспиш?