Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

Четири здрави коня бяха впрегнати в бял фургон с червен кръст на покрива. На кръста висеше камбанка, която непрекънато звънтеше. Конете препускаха с все сили и бързо задминаха Броколи.

Когато той пристигна в Яйцеядците, докторът вече се бе хванал на работа.

Невестулките представляваха окаяна гледка. Някои бяха успели да изпълзят от къщите си и лежаха на земята, стенейки мъчително. Повечето обаче явно си бяха в леглата и само хорът стенания подсказваше, че са още живи.

— Снощи яли ли са яйца? — попита докторът.

— Цяла каруца! — Броколи кимна — Бяха ги купили на половин цена и имаше угощение… Да не би яйцата да са били развалени? Подобна сделка, сключена при това от пор — и в село на яйцеядци, от самосебе си ми намирисваше, но… Ще се оправят ли?

— Да, след два-три дни ще са на крак! Но ако беше закъснял с няколко часа… Искаше да помагаш, нали? Добре, тогава те назначавам за медицинска сестра!

— Медицински брат не звучи ли по-добре?

Докторът се засмя:

— Добре, медицинско братче, ти ще държиш шишето с лекарството и този пакет памук! Ясно?

— Да, докторе, но…

— На всички трябва да се сложат инжекции! — поясни борсукът и извади от чантата си голяма спринцовка.

Броколи потръпна, но мъжествено удържа шишето и памука. Невестулката към която се приближи докторът обаче нямаше толкова смелост и, въпреки болките, изхленчи:

— Не искааам!

— Наложително е! — борсукът се усмихна топло — Ще се почувстваш по-добре и…

— Не искам!

— Не боли чак толкова! Пък и, нали трябва да оздравееш! Голям яйцеядец като теб не се притеснява от малката инжекцийка, нали? — той решително сграбчи лапата на невестулката и заби иглата.

— Аууу!

— Е, хайде, свърши вече! Няма нищо страшно…

Пациентът продължаваше да хленчи.

— Какъв слабак! — борсукът напълни спринцовката и мина към следващия — Ти поне няма да се държиш като бебе, нали?

— И аз ако бях на тяхно място… — промърмори Броколи.

— Аз също мразя инжекциите, също и сиропите и хапчетата! — въздъхна докторът — Но те са по-малкото зло! Понякога можеш просто да полежиш в леглото и да се оправиш. Понякога обаче се налага да ти слагат инжекции — иначе може да се разболееш още по-зле. Може дори да умреш, както ще стане с тези тук, ако не им инжектирам лекарството!

— Не бях мислил по въпроса… — Броколи засрамено наведе глава. Миналата зима, когато бе карал пневмония, той устройваше същите „спектакли“ на докторката и…

— Няма повече! — промърмори той, докато за пореден път подаваше шишето.

— Няма какво?

— Ще се опитам да стискам зъби следващия път, когато ми се наложи да ми слагат инжекция! — обясни той.

— Умно зайче! — борсукът се засмя — Дано не ти се наложи, разбира се, но…

Когато най-сетне свършиха с невестулките, Броколи едва стоеше на краката си от изтощение. Роро бе помогнал на всички да се приберат по леглата си, бе довел и Жълтъчко от полянката. Лекарството явно действаше — стенанията бяха стихнали и сега болните кротко спяха.

— Утре ще дойда пак! — борсукът уморено се усмихна — Твоята работа ще е по-тежка. Давай им да пият вода, когато поискат. Няма да е зле да сварите кокоши бульон — довечера сигурно пациентите ще се чувстват по-добре и ще могат да хапнат малко. Е, аз тръгвам! — той прибра спринцовката, шишето и памука в чантата си — Благодаря за помощта! Знаеш ли, в бързането май забравих да ти се представя! Казвам се Фазанчо!

— Аз съм Броколи!

— До утре, Броколи! И благодаря още веднъж!

Лека-полека невестулките се оправяха. На втория ден докторът едва успя да им сложи инжекциите. На третия, след като бе гонил едно невестулче близо половин час, махна с лапа и се отказа:

— Няма да вадя повече спринцовката, но всички трябва да ми обещаете, че две седмици ще пиете хапчета — иначе…

— Лично ще се погрижа за това! — заяви Жълтъчко — Знам, че ви създадохме доста главоболия, но…

— Всяка сутрин, — борсукът вдигна показалеца си, — някой от вас трябва да идва в „Брястовете“ за хапчетата. Не ги ли взимате редовно, отново ще ви прилошее. Разбрахме ли се? И никакви яйца — поне две седмици!

— Ох! — простена някой.

— Наистина трябва да сте по-внимателни следващия път! Да се ядат сурови яйца, когато знаеш откъде са — домашни кокошки например — не е чак толкова опасно. Но да купите — и то на половин цена! — от непознат и да не ги сварите… — Фазанчо се качи на фургона — Е, дано не се срещаме скоро по повод болест! И не забравяйте хапчетата!