Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

Междувременно Зъбла открила, че в гората не й харесва, а нейният принц е глупак и развейпрах.

По пътя пък Бързачко решил, че едно кралство и някаква си принцеса не заслужават да умреш от глад, ето защо изял яйцето и тръгнал да пътешества.

Когато Зъбла стигнала до двореца, се оказало че нито един от принцовете не искал да става крал и да се жени за нея. Кралят обаче не се бил отчаял. Понеже съпругата му и без друго отдавна била починала, той предложил на Зъбла да стане негова жена…

Бе останала само една невестулка, която да не е разказвала, така че и тя взе жезъла:

— Зъбла обаче не родила нови деца на краля. Така че когато той и тя умрели, тронът бил наследен от нейния брат Мръвчо, който управлявал дълго и щастливо!

Роро въздъхна:

— Леле, това беше най-налудничавата приказка, която съм чувал!

След като свършиха да вечерят, невестулките прекараха остатъка от вечерта в разни игри.

— Наистина весел и безгрижен народ! — призна Броколи, докато си лягаха — По-забавни са дори от костенурките! Мисля, че ще се връщаме тук честичко, какво ще кажеш?

— Би било чудесно — особено ако им носим яйца! — съгласи се кучето и се прозя.

Броколи се събуди от ръмженето на Роро.

— Някой прррррриближава! — прошепна кучето.

— Кой?

— Невестулка е… Май е Жълтъчко, но…

Зайчето се надигна.

Невестулките ги бяха поканили да спят вътре в някоя от къщите, но времето беше чудесно — пък и двамата отдавна бяха свикнали да нощуват на открито. Зайчето погледна към небето. Звездите бяха започнали вече да избледняват, но до утрото бе още далече.

— Интересно, какво ли иска старейшината по това време? — Броколи се прозя — Тихо, Роро! Винаги можеш да го нападнеш, не е необходимо да ни мисли за лоши!

Ротвайлерът кимна и се помъчи да заглуши ръмженето си.

След малко на пътеката се показа Жълтъчко. Пристъпяше бавно, присвит на две и стиснал с ръце корема си.

Броколи притича към него и го подкрепи:

— Какво се е случило?

— Имаме нужда от помощ… — старейшината изнемощяло се отпусна на земята.

— Но какво…

— Трябва да отидеш до „Кривите брястове“! Всички сме болни!

— Какви са тези брястове?

— Намират се на два часа езда на юг. Това е болница!

— О!

— Трябва… Трябва бързо да отидеш до там! Цялото село е като покосено от епидемията!

— Тръгваме веднага! Мога ли да направя още нещо за теб?

— Просто побързай!

— Хайде, Фалко! — Броколи смушка кончето — Напред!

Носеха се като вихър. Изгревът постепенно боядиса хоризонта отляво в розово. Червеният диск на слънцето се изтъркули на небето. Роро взе да изостава с изплезен език — не бе в състояние да бяга толкова бързо много дълго време.

Броколи се чудеше дали все пак да не позабави хода на Фалко, когато зърна в далечината няколко грамадни бряста, в клоните на един от които се вееше бяло знаме с червен кръст.

— Още малко, Роро! — подвикна зайчето ободрително.

Най-сетне стигнаха до болницата. Големите й, бели корпуси бяха причудливо построени около стволовете на брястовете.

Броколи скочи от гърба на Фалко и се втурна в болницата. Във фоайето зад масивно бюро седеше млада катерица с бяла престилка.

— Трябва ми доктор! — провикна се Броколи — Спешно е!

— Какво има, зайче? — катерицата му се усмихна любезно.

— Яйцеядците… Селото е покосено от епидемия!

Катерицата бързо дръпна един шнур и из коридорите задрънча звънец.

След няколко секунди във фоайето притича един обличащ престилката си в движение борсук.

— Епидемия в Яйцеядците! — съобщи му сестрата.

— Тръгвам веднага! — борсукът кимна — Ей, зайче, ти от там ли идваш?

— Да, докторе!

— И какво точно им има на невестулките?

— Ами, старейшината се държеше за корема…

Докторът се намръщи за миг:

— Е, впрягам „Бързата помощ“! Благодаря, че дойде да ми съобщиш! Вече можеш да си тръгваш!

Броколи се поколеба. Можеше да пресече направо през ливадите и да понавакса загубеното време. Детелиновото селце бе съвсем наблизо и го зовеше… Но имаше и нещо друго.

— Вчера бях гост на невестулките! — каза той — Ще имате ли нещо против да се върна при тях? Мога да помагам…

— Сигурно ще имам нужда от помощ! — кимна докторът — Сигурен ли си, че ще се справиш? Тогава тръгвай, аз ще те настигна!

Фалко се бе поуморил — пък и Броколи яздеше по-бавно, за да може Роро да поддържа темпото. Някъде на половината път „Бързата помощ“ ги догони.