Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

На звяра му трябваха още няколко минути да се съвземе. Щом отвори очи и видя Броколи, взе гърлено да ръмжи.

— Спокойно, куче! — каза му зайчето — Не се каня да ти сторя нищо лошо!

— Ти си врррраг! — изръмжа кучето — Ще те ррррразкъсам!

— Защо? — полюбопитства Броколи.

— Мотаеш се около кррррравите и ще кррррадеш от тррррревата им! — кучето понечи да се надигне, но лапите му бяха вързани и то само се изви настрани.

— Всъщност бих казал, че е точно обратното — кравите ме арестуваха и ме накараха да дойда насам… Както и да е! Казвам се Броколи и съм от Детелиновото селце!

— Аз пък съм Рррорро от Герррм!

— Един мой приятел тръгна за Герм — това е на север по крайбрежието, нали? Той отиде в Кучеград…

— Точно от там съм!

— Куче си, нали?

— Рразбиррра се! Аз съм ррррротвайлеррр! Какво мислеше, че съм — звяррр?

— Както си се държал с кравите…

— С тях тррябва да се дърржиш така — гониш ги и ги хапеш внимателно по глезените! — обидено отвърна Роро — Пазиш ги да не влизат в люцеррната, нали разбираш?

— Ама те много добре знаят, че…

— Крравите са глупави! — възрази кучето — Те знаят само да пасат и да мучат! Научават някои ррработи, то се знае — наляво, надясно, тичай, спррри… И това е! Ако не ги опазиш от люцерната, те се подуват и се ррразболяват!

— Тези в Герм може и да са глупави, но тукашните не са!

— Ами!

— Така си е! Всичко сами правят — и тази люцерна те са я сели и я косят…

— Бррррей! — Роро примигна — Защо тогава постоянно се вряха в тррревата?

— Май са се опитвали да те прогонят от тук!

— Мен? Кррравешкия пастиррр?

— Мислят те за чудовище!

— О! — кучето замълча за няколко минути, потънало в дълбок размисъл.

Броколи използва момента да провери как е Фалко. Конят напълно бе дошъл на себе си и усърдно скубеше туфа трева край близките камънаци.

— Брроколи? — обади се Роро.

— Да?

— Дали няма да е най-добре да се извиня на крравите?

— И аз така мисля!

— Ще ме развържеш ли?

— Хм! — зайчето се поколеба — Преди малко искаше да ме разкъсаш…

— Мислех, че си престъпник — със сигурност не можеше да си собственикът на кравите, нали?

Ръмженето на Роро съвсем бе затихнало. Чуканчето на опашката му помръдваше насам-натам. Доколкото Броколи знаеше, това бе признак на дружелюбие. Така че той рискува и освободи кучето.

Роро се надигна, раздвижвайки внимателно лапите си.

— Благодаря! — каза той и близна зайчето по муцунката — Ще тръгваме ли?

Кравите пасяха мирно около голямата поляна. Броколи се усмихна, като ги видя да вдигат глави при появата му. Не пришпорваше силно Фалко и им даде време да се съберат, преди да стигне до тях.

Най-отпред, както и преди, застанаха петте стари крави.

— Е? — попита едната от тях — Уби ли чудовището?

— Не, доведох го! — Броколи се усмихна по-широко — Преди да го повикам обаче, държа да ви предупредя, че не е необходимо да се плашите от него. Всъщност той дойде с мен да ви поиска прошка!

— Ще го имаме предвид! — обеща кравата.

— Добре! — зайчето се обърна и извика — Роро, можеш да дойдеш!

Ротвайлерът се приближи тичешком, размахал добродушно опашчицата си.

— И така, — представи го Броколи, — това е Роро! Роро, това са кравите!

— Доста дребно, но все пак чудовище! — констатира Минзухарка.

— Глупости! — Роро я изгледа учудено — Аз съм ротвайлерр, крравешки пастиррр!

— Спри да ръмжиш! — сръга го Броколи.

— А, да! — кучето въздъхна — Уважаеми крави и бикове, бих искал,ъъъ, да ви поднеса извиненията си! Мислех, че трябва да ви пазя от люцерната!

Кравите се засмяха.

— Така съм научен! — обясни Роро — Предците ми до един са били пастири, това е и моята професия… И тррябва да добавя, че говедата в Герм имат горе-долу толкова мозък, колкото и ей-този кон. Така че — моля да ме извините за грешката!

Една от старите крави се усмихна:

— Извинен си! Моля и ти да ни простиш, че не се сетихме веднага каква е работата — но, в крайна сметка, минали са твърде много години, откакто сме се нуждали от куче-пастир и… — тя се обърна към Броколи — Не знам как да ти благодаря, малко зайче! Вероятно сме ти се сторили малко груби и негостоприемни, но повечето пришълци искат единствено да откраднат земята, тревата и млякото ни! Разбира се, сега си свободен. Можеш да си отидеш когато пожелаеш — а също и да се връщаш колкото пъти поискаш. Но бих желала да поканя теб и Роро да останете по време на нашия празник — вече като почетни гости!