Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

— Но… Костенурките не ми казаха нищо такова!

— Костенурките, — първата крава се усмихна, — са забавен народ! Емоционални и весели… Самот дето никога нищо не успяват да завършат до край… Пък и са склонни да забравят всичко, което им е казано преди повече от седмица!

— Все пак…

— Пристанът на техния смешен кораб е чак в началото на Рогатата пътека, ако си забелязал! Когато търгуваме, ние ги чакаме там. И това не е случайно!

— Не знаех! — призна Броколи — Много съжалявам!

— Незнанието не намалява вината ти! — кравата поклати глава — Ще тръгнеш ли с нас доброволно?

— Мога ли да си взема детелината?

Двете крави се спогледаха и кимнаха.

Броколи хвана Фалко за юздата и ги последва навътре в Поляните.

— Донякъде имаш късмет! — съобщи му кравата Минзухарка — Утре ще бъде Голямото лятно празненство!

— Какво е това? — полюбопитства зайчето.

— Един чудесен кравешки празник. След като теленцата вече са се родили, се събираме да се похвалим пред всички с тях. Най-старите от рода ни ги оценяват — важно е кои от тях са перспективни и с добри качества. Ние, кравите, не можем да сеем зърно, нито пък да ловуваме — търгуваме единствено с млякото си, за това и трябва да сме по-добри и по-млечни!

— Да оценяваш децата си по този начин е… малко необичайно! — внимателно отбеляза Броколи.

— Повярвай ми, така е правилно! — кравата се засмя — Ако теленцето не получи добра оценка, аз няма да го обичам по-малко! Просто, когато порастне, то ще отиде да работи извън Поляните — силни и търпеливи работници като нас много се търсят!

— След оценката на теленцата, — добави Зюмбюлка, другата крава — има бой на бикове. Победителят ще носи Короната цяла година, а и през есента най-много от нас ще го изберат за баща на теленцата си!

— О! И все пак…

— По принцип биковете охраняват Поляните, но тази вечер почиват преди състезанието! Ако някой от тях те беше открил, сигурно направо щеше да те намушка на рогата си — законът ни за пришълците тук е много строг! Но по традиция, в Деня на Летния празник престъпниците имат право да се борят за живота си!

— Срещу бик ли? — ужаси се Броколи.

— Не, съветът на Рогатите поляни определя какъв подвиг трябва да извършат. Ако се справиш със задачата, ще бъдеш свободен. Дори нещо повече, ще получиш правото да минаваш през Поляните когато пожелаеш!

— Да, сигурно догодина, като отивам при костенурките…

— Не бързай да се радваш! — предупреди Минзухарка — Наистина, доста рядко имаме пришълци на Празника, но до сега само един се е справил с поставеното му изпитание!

— Благодаря за предупреждението! — кимна Броколи. Бе се измъкнал от какво ли не, само за да умре, набучен на рогата на бик… Горчиво съжали, че не е приел предложението на костенурките да остане при тях. Почти се бе разплакал, но си помисли как ли би реагирал на неговата слабост Черупчо, в чиито очи беше велик герой. Това го накара да преглътне сълзите и гордо да вдигне глава. Каза на кравите:

— Ако утре… не се справя с изпитанието, предайте на костенурките, че съм загинал опитвайки да се прибера у дома!

Броколи си мислеше, че няма да може да заспи през нощта — всъщност спа чудесно и сънува хубави сънища. Събуди се едва когато кравите се размърдаха.

— Време е вече! — благо му каза една от тях.

Не вървяха дълго — празникът щеше да се проведе на една голяма поляна наблизо.

Броколи пусна Фалко да пасе и си проби път до двете му вчерашни придружителки — Минзухарка и Зюмбюлка.

— Добро утро, зайче! — Минзухарка го побутна с влажната си муцуна — Ако искаш, можеш да се покачиш на врата ми — от там ще виждаш много по-добре!

Тя се наведе и Броколи яхна дебелата й шия. Закривените рога му предлагаха чудесна опора.

Празникът скоро започна. Редиците прелестни теленца бяха невероятна гледка. Всички до едно бяха толкова сладки и красиви, че зайчето се зачуди как изобщо някои могат да бъдат оценени зле.

— Тази година, — отвърна Зюмбюлка, — май всички ще получат отлични оценки! Миналогодишният победител Синчец се оказва чудесен баща!

След теленцата на поляната излязоха биковете. Огромни и мускулести, с дълги заострени рога, те пристъпваха бавно и разтърсваха глави, а налетите им с кръв очи проблясваха в червено.

— Този там, с венеца, е Синчец! — пошушна Минзухарка — Гледай го внимателно, сигурно ще победи и тази година! Между другото, — в гласа й прозвуча гордост, — той ми е брат!