Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Значи, Ейбълсън, нямаш представа кой може да я е убил?

— Нямам. Беше страшно маце. Защо да я убиват? Долна работа. Жалко. На мен ми беше много симпатична, да знаеш.

— Е, Ейбълсън, благодарим ти — казаха детективите и отидоха при Болди Финк, който продължаваше да брои пари.

— Миналия понеделник Ейбълсън игра ли комар при теб? — попита Клинг.

— Игра.

— От колко до колко?

— Дойде към осем и половина, отиде си в малките часове.

— По-точно.

— Към два-три часа трябва да беше.

— През това време излиза ли някъде?

— Да излиза? Така му беше потръгнало, да не е луд да мърда от масата? Спечели близо половин хилядарка. Когато ме пита за него, реших, че за това го търсите. За комара. Цялата нощ изкара тук. Абе, момчета, не можете ли да размислите?

— Друг някой да го е видял тук?

— Стотина души.

— Кои?

— Ей тези момчета например. От четвърта маса.

Клинг тръгна към посочената маса.

— Не можем ли да оправим тази работа? — обърна се Финк към Карела. — Толкова ли сте честни, по дяволите?

— Не е там работата — каза Карела. — Не съм честен. За нищо на света не бих разрушил вярата ти в корумпираността на полицията. Корумпиран съм колкото всички останали ченгета, които познаваш. Работата е там, че се глася за големи дела и не ми е до дреболии.

— А, ясно — кимна Финк, удовлетворен от отговора. — Разбирам. По едно време взех да мисля, че не съм наред. Да видя ченге, което не взема сухо. Защо не вземете да изпроводите насам някое ченге, дето да не се гласи за големи дела? Много ще ми е трудно да сменям мястото.

— Разбирам те. Ще изгубиш дела, който се полага за салона.

— Точно така. Правилно си ме разбрал. Тук имам големи режийни. Та да вземеш да ми намериш някое ченге, дето не се гнуси от дреболии, а?

— Ще потърся — каза Карела. — Дотогава — никакъв комар.

— Благодаря — каза Финк щастлив. — Хиляди благодарности.

Клинг се върна.

— Всичко се потвърждава — каза. — Ейбълсън е чист.

Убиецът на Ани Бун, изглежда, започваше да се тревожи.

Убиецът нямаше основания да се тревожи, защото полицията не беше стигнала доникъде. Убиецът обаче си бе спомнил за нещо и се бе опитал да изпревари полицията и може би допусна грешка.

Убиецът се обади по телефона на детето.

Убиецът се обади по телефона на Моника.

Убиецът заръча на момиченцето да не споменава за този разговор пред баба си, но то въпреки това й спомена, което стана причина Карела и Клинг да им отидат на гости.

Детето веднага позна Клинг.

— Здрасти — каза. — Намери ли я?

— Още не съм — отвърна Клинг. Предположи, че детето продължава да не знае какво се е случило с майка му. Ако пък знаеше, значи много лесно бе приело новината. — А това е детектив Карела, Моника.

— Приятно ми е — възпитано откликна момиченцето.

— Надявам се този разговор да не я травмира — каза госпожа Травейл. — Тя е още дете.

— Само ще й зададем няколко въпроса, госпожо Травейл. Това е детектив Карела.

— Разбирам — каза госпожа Травейл и кимна на Карела. — Може ли да остана?

— Разбира се — усмихна се Карела на госпожа Травейл. Клинг забеляза, че тя му отвърна с усмивка, и си зададе въпроса какво има в Карела, та жените винаги отвръщат на усмивките му. Успокои се с това, че поне Моника е негова.

— Значи някой се е обадил на детето по телефона тази сутрин, правилно ли съм разбрал? — попита Клинг.

— Да — отговори госпожа Травейл. — Тя така твърди.

— Обадиха ми се — потвърди Моника.

— Не поставям това под въпрос — продължи госпожа Травейл, като се обърна към детективите. — Но тя не е много категорична.

— Какво значи „категорична“? — попита Моника.

— Някой потърси ли те по телефона? — попита Клинг с усмивка.

— Да.

— По кое време?

— Не знам.

— Тя още не познава часовете — поясни госпожа Травейл. — Станало е тази сутрин. Днес не отиде на училище, защото ми се видя настинала. Освен това нямам вяра на б-а-щ-а й.

Госпожа Травейл произнесе думата „баща“ буква по буква.

— „Баща“ — повтори Моника, прозряла хитрината.

— След всичко, което се случи, той може да направи опит да я отвлече. Не ми се иска да я пускам да излиза от къщи.

— Дали този, който е звънял, е знаел, че тя си е у дома?

— Нямам представа.

— Човекът, който се обади, именно с теб ли поиска да говори, миличка? — попита Клинг.

— Да. Човекът каза: „Моника Бун ли е на телефона?“, а аз отговорих: „Да, Моника Бун е на телефона.“ Така започнахме разговора.